ЛГБТИ хората са новата мишена на отровните медийни стрели. Това се разбира от доклада “ЛГБТИ – новата мишена вместо ромите”? (“Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии”) с автор доц. д-р Иво Инджов, пише Дневник.

София Прайд проведе шествие по улиците на столицата (видео)

Докладът се базира върху изследване на медийния образ на традиционните малцинствени групи в българското общество и специфични уязвими групи – ЛГБТИ, мигранти от Близкия изток и Северна Африка. Както и от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Използван е методът количествен контент анализ, комбиниран с микроанализи на съдържанието на отделни заглавия и публикации.

Обръща се специално внимание на употребата на език на омразата спрямо проучваните групи в медиите. Селектирани са общо 739 публикации за периода януари-февруари 2023 г. Наблюдавани са общо 13 ключови за темата на изследването медии: Би Ти Ви, “Нова телевизия”, БНТ и БНР (новинарските им уебсайтове). Онлайн изданията на всекидневниците “Телеграф”, “24 часа”, “Труд”, новинарско-аналитичните сайтове “Дневник”, “Сега”, “Дарик нюз”, “Епицентър”, “Гласове” и седмичникът “Уикенд”, който излиза само на хартия.

Обобщен образ на малцинствените и уязвимите групи в медиите

Както е видно от графика 1, през наблюдавания период българските медии информират най-често за мигрантите – 465 публикации (63%).

Техният брой е два пъти по-голям от всички останали дописки за малцинствени и уязвими групи, взети заедно. Това може да се обясни с големите мигрантски потоци от Близкия изток и Северна Африка през този период. Може да се предполага, че за тоталната доминация на “мигрантската” проблематика в новинарския поток принос има и нарасналата разкриваемост на каналите за нелегален трафик на мигранти. Те са все по-чест обект на медийно отразяване. На този фон прави впечатление сравнително малкият брой на публикациите за мигрантите от Украйна – 31 (4%). Той може да бъде обяснен с трансформацията на динамиката на бежанския поток от Украйна, чийто пик беше веднага след руската агресия в началото на 2022 г.

На второ и трето място в изследваната съвкупност с приблизително еднакъв брой материали са представени групите на ромите и ЛГБТИ хората: 99 (13-14%) и 89 (12%). На четвърто място е “еврейската” тема – 32 публикации (4%). Тя е представена почти изцяло с публикации за годишнина от холокоста и съдбата на българските евреи. Статистически незначима величина спрямо изследваната съвкупност представляват публикациите за арменци (9), турци (7) и българи мюсюлмани (5). Не беше регистрирана нито една публикация за български граждани, заявяващи при преброяванията македонска идентичност.

В общата изследвана съвкупност от публикации категорично доминират информационните текстове, които не са подписани с автор – почти 90%, респ. 40% от всички публикации. Само 16 от материалите са с автор експерт и още по-малко – едва шест, дело на политици. Не беше идентифициран нито един автор на публикации – представител на малцинствена или уязвима група.

Отношение на медиите към малцинствените и уязвимите групи

Преобладаващата част от наблюдаваните медии нямат ясно определено отношение към темата с мигрантите и съдбата на самите мигранти. Отношението към тях е по-скоро пасивно. То не е предпоставено, рядко е симпатизиращо, но не е и негативно, като цяло най-често е неутрално (вж. графика 2).

Такъв е характерът на над 90% от публикациите. Осем процента от всички 465 публикации за мигранти са с положително и по-скоро положително отношение към тях или групата им. (“Сириец с бръснарски салон в София: Там живот няма, има по час живот на денонощие”, Би Ти Ви, 20.02.2023. “Крум Зарков: Нека да спрем да говорим за хората, било то и бежанци, като за скакалци”, БНТ, 17.02.2023). Нито един материал не може да бъде определен като отрицателен, няма и публикации с eзик на омраза. Въпреки че често медиите информират за “мигрантския натиск”, който може да се асоциира с опасност, мигрантите не са представяни като голяма заплаха за страната, с генериране на антимигрантски чувства.

Медиите действат реактивно спрямо всекидневни проблеми, а понякога и трагични мигрантски сюжети. Редакциите почти не пращат свои репортери на мястото на събитието, рядко канят експерти. Сравнително рядко във фокуса на вниманието попада съдбата на самите мигранти. Изключение в някаква степен е случаят с трагедията край Локорско, при която имаше много загинали и ранени. Но в този случай, подобно на други трагедии с мигранти, както и с представители на малцинства в България, взема връх сензационността за сметка на проявата на хуманност и разбиране. (“Страшна трагедия: 18 мигранти открити мъртви край София”, “Телеграф”, 17.02.2023. “Вижте снимки на камиона – ковчег, в който загинаха 18 мигранти”, “Труд”, 18.02.2023)

Качествените издания “Сега” и “Дневник” и БНР имат по-различно отношение по темата. В тях са налице и задълбочени анализи за причините за нелегалния трафик. (“5 неудобни въпроса за трафика на мигранти”, “Сега”, 20.02.2023. “Когато мигрантите са превърнати в бизнес”, “Дневник”, 27.02.2023). БНР излъчва и интервю с Георги Бърдаров, писател и университетски преподавател, за мигрантите не като заплаха, а като възможност за България. (“Доцент Георги Бърдаров: Наблюдаваме огромни миграции на земята” , БНР, 9.01.2023)

За разлика от публикациите за “другите” мигранти, 85% от материалите за украинските бежанци са с положителното или по-скоро положително отношение. Четири дописки са неутрални и само една – с отрицателно отношение.

Редуциран антиромски медиен дискурс, но без съществена качествена промяна

В над 40% от 99-те публикации на “ромска” тема, отношението към групата може да бъде определено като неутрално (вж. графика 3). В почти 1/3 от материалите то е положително или по-скоро положително. Във всяка трета публикация отношението към ромите е в различните нюанси на отрицателното, като 10 публикации са “подписани” с език на омразата.

Медийното внимание спрямо ромите се фокусира основно върху криминални сюжети (битови убийства, полицейски акции срещу престъпността в махали, купуване на гласове). Продължава практиката от годините на прехода да се прави внушението, че етническият произход на извършителя (ром) е първопричина за, или изобщо има връзка с извършеното криминално деяние. (“Роми пребиха и ограбиха 25-годишен във Велинград, задържаха ги”, “24 часа”, 16.01.2023. “Роми нападнаха лекари във Враца след катастрофа със загинало дете”, “Труд”, 10.01.2023). Продължава да се внушава, че такива осъдителни дейности са характерни за цялата етническа група, която бива стигматизирана.

През януари-февруари 2023 г. се забелязват и съществени нови тенденции в медийното отразяване на ромите в сравнение с предходни години. Съпоставка специално на изданията “24 часа”, “Труд” и “Телеграф” за същия период през 2019 г. и 1997 г. (отнася се само за първите два вестника) показва видимо редуциран антиромски медиен дискурс. Той се изразява в значително, дори драстично (“Труд”) намаляване на статиите за роми, както и чувствително редуциране на антиромските публикации.

Понастоящем езикът на медиите спрямо ромите се характеризира със сравнително по-внимателни изрази. Дехуманизацията на ромската общност и сатанизирането й като проблем за страната вече са значително редуцирани. В публикациите е намаляло количествено и качествено провокиране на омраза и подбуждане към насилие. Както и приписването на вина на ромите за повечето несполуки на прехода.

Все пак трябва да се отбележи, че рязката промяна в медийното отразяване на тази етническа група не води към положително отношение, а основно към редуциране на количеството публикациите по “ромската” проблематика плюс известни качествени подобрения в информирането.

ЛГБТИ хората са новата мишена на отровните медийни стрели?

Половината от 89-те публикации за ЛГБТИ хората са с неутрален тон (вж. графика 4). Всяка девета публикация е положителна или по-скоро положителна. Висок (40%) е дялът на материалите, които са в различните регистри на отрицателното отрицателното отношение. Като в 17 има и език на омразата. Повече публикации от тази подкатегория – 17 (от общо 89) има само спрямо ЛГБТИ общността.

В медии като “Труд”, “Епицентър”, “Гласове” и в по-малка степен “24 часа” се забелязва проактивно негативно отношение. В “Труд” например представителите й са наричани “джендъри”, често се пише за “джендър идеология”. Бият на очи изрази като “брутална джендър-измама”, “содомски скакалци”, “джендърско объркване”, “брюкселска обсесия по джендър идеологията”, “ревизия на биологията и нормалното” и др.

Засиленият интерес на вестника към темата прави впечатление и с големия брой материали (18 от 90, като 14 са с език на омразата или “само” отрицателни).

Често се публикуват статии и интервюта с автори, които заклеймяват ЛГБТИ общността цветисто и с много емоция. Използват се остри изрази, обидни квалификации, често изведени в заглавие.

Прайдът се състоя. И нищо страшно не се случи (Коментарът на „Господарите“)

Всъщност, това отношение, този стил и похвати на отразяване на групата – стигматизация, дехуманизация, сатанизиране, представяне като проблем и заплаха за устоите на страната – много наподобяват отношението, стила и начина, по който медии като “Труд” отразяваха “ромската” тема до неотдавна.

Фактът, че ромите отскоро почти не попадат във фокуса им, а вместо тях на прицел е взета ЛГБТИ общността, която бива стигматизирана, дава основание за предположението, че има смяна на “мишената“. Отровните медийни стрели вече са насочени в друга посока. В сайта “Гласове” например, който е показателен за социокултурната ориентация на множество по-малки онлайн медии, 2/3 от идентифицираните статии са по ЛГБТИ темата. Той подхожда с видимо отрицателно отношение към тази група. Тя се описва като заплаха за нормалността, обвинява се в подкопаване на устоите на обществото, застрашаваща децата и т.н.

Всъщност, само спрямо ЛГБТИ общността и ромите бяха регистрирани публикации с език на омразата (с изключение на една дописка по “еврейската” тема): 17, респ. 10. Половината от материалите с враждебна реч към ЛГБТИ хората са в “Труд”. За роми и ЛГБТИ общността са и почти всички публикации (21, съотв. 19), които се отличават “само” с “отрицателно и по-скоро отрицателно” отношение на медиите към изследваните малцинствени групи. Най-много такива текстове има в “24 часа” и “Уикенд”.

Необходими са обаче допълнителни проучвания, с използване и на други методи и обхващащи повече медии, за да се установи дали наистина наблюдаваме префокусиране на “антималцинствения” дискурс в българските медии от ромите към ЛГБТИ хората.

Макар, че попадат сравнително по-рядко във фокуса на медийното внимание, евреите, турците, българите мюсюлмани и арменците се радват на традиционно положителен медиен образ. За разлика от ромите, за тях се информира като за такива, които не са по-различни от мнозинството, разглеждат се като неразделна част от “българското”.

Кратки портрети: как отделните медии отразяват Другия в обществото

Трудно е да се даде обобщена оценка за отношението на медиите към малцинствените и уязвимите групи поради крайната им нееднородност. Все пак наблюдението дава основание да се направи извода, че въпреки сериозните дефицити в българската медийна система, диагностицирани периодично от авторитетни международни и български НПО, като цяло медиите спазват основните етични норми и професионалните стандарти, залегнали в Етичния кодекс на българските медии при отразяване на малцинствените и уязвими групи.

Макар и с известни уговорки, може да се каже, че повечето от наблюдаваните медии действат на полето на класическата либерална доктрина за пресата, обогатена с инструментариума на социалната отговорност на медиите.

При “либералните” медии, има, разбира се и нюанси. В някои от тях отношението към изследваната проблематика е проактивно. Това са “Дневник”, “Сега”, БНР (особено “Хоризонт до обед” с водеща Ирина Недева). Към тях може да причислим и отделни предавания на БНТ (“Малки истории”), Нова телевизия (“Ничия земя”) и др. Те разглеждат проблемите на малцинствените и уязвимите групи не само при информационен повод. Но и дават поле за задълбочени анализи на утвърдени експерти, демонстрират ясна и активна позиция, вижда се стремеж да се възпитават обществените нагласи. Същото до голяма степен важи и за трите големи телевизии, макар че при тях се забелязват и дефицити. Те биха могли да бъдат обяснени с нежеланието им да загубят онези части от аудиторията си, които са настроени по-традиционалистки и консервативно.

Останалите медии, за които беше установено, че в една или друга степен не спазват повелите на професионалната етика по отношение на малцинствените и уязвимите групи, могат да бъдат причислени условно към консервативния сектор: “Труд”, “Гласове”, “Епицентър”. В някаква форма, макар и по-софистицирана “24 часа”.

По-аморфната редакционна линия на “Уикенд” отразява най-добре колко трудно е за журналистите в България да скъсат с трайно установени негативни представи за Различния. “В края на миналия век нямаше неолиберализъм и ЛГБТИ култура… Тогава беше почти комплимент да наречеш някоя жена “ку*ва” (маркирано – И.И.), някой смугъл гражданин “мангал”. Или младеж, който не ходи на мачове “педал”. (Евгени Чертовенски, “Уикенд”, “Не ревете за Лена, тя сама си е виновна… като Диана Димитрова”, 14-20.01.2023)

Докладът е в рамките на проекта “Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци” (EQUAL TOGETHER). Проектът е съфинансиран от програмата на Европейския съюз “Граждани, равенство, права и ценности” (2021- 2027 г.) и се изпълнява от консорциум от НПО, координиран от Българския хелзинкски комитет. Различни аспекти на доклада са консултирани с Румян Русинов, член на Европейската академична мрежа за ромски изследвания. Донка Панайотова, председател на УС на сдружение “Организация Дром”, има специален принос за реализиране на медийния мониторинг.

ЛГБТИ хората са новата мишена на отровните медийни стрели