Не сме достатъчно информирани за „зеления” преход, смятат експерти. България се проваля в планирането и комуникирането на целите си към декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Липсва ясна стратегия за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, която България трябва да предостави, известна още като Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК). От това страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини.

Това са заключенията на Доклада относно процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение “За Земята” и други български партньори изработихме заедно с повече от 30 национални организации от 25 държави-членки от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe.

В доклада се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г.

Проследява се дали са в съответствие с целта за  постигане на климатична неутралност в целия ЕС до 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно спрямо целта от 1,5 С. Необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от 1,5°C. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива. Трябва да бъде съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето.

Друг основен извод от доклада е липсата на ефективен и прозрачен процес на обществено участие по актуализация на българския план.

В предадените до момента проекти нивото на амбицията за енергийни спестявания е твърде ниско.

Необходими са 20% икономии на енергия, за да бъде националната цел в съответствие с Парижкото споразумение. Много планове не успяват да осигурят принос в съответствие с новата цел за енергийна ефективност на ЕС до 2030 г. като минимум. По изчисления на CAN Europe, следвайки формулата за минимално намаление от актуализираната Директива за енергийна ефективност (EED), българският национален ангажимент за енергийна ефективност не трябва да надхвърля 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия. 

“Има индикации, че средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата”, коментира каза Радостина Славкова от „За Земята“.

Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК. Където такива липсват, както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки.

Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта. Това са Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция.

Парламентът прие Пътната карта за климатична неутралност

Не сме достатъчно информирани за „зеления” преход, смятат експерти