Вървим към глобална криза с водата, предупреждава “Дневник”. Свободният достъп до сладка вода се превръща в лукс във все повече части на света, включително и Европа. Според ООН на всеки градус, с който се повишава средната температура на планетата, обновяемите водни ресурси намаляват с 20 на сто.

На воден стрес са изложени близо 3 млрд. души и то по данни отпреди революцията на изкуствения интелект, която се очаква рязко да увеличи потреблението. И без нея в много държави водата неспирно поражда кризи. Едно от всеки пет убийства в Индия между 2019 и 2021 г. е било в резултат на конфликт за вода според данни на ООН.

В Европа, първият пример, който мигновено изниква е взривът на ВЕЦ “Каховка”, който причини огромни щети в Украйна.

Взривът на язовир “Нова Каховка” наводни над 600 квадратни километра площ

Само от 2020 до 2022 г. са регистрирани 228 водни конфликта по света според обновена миналия месец карта на платформата Water Conflict Chronology на глобалния мозъчен тръст The Pacific Institute. За сравнение, само за 2022 г. увеличението на регистрираните водни конфликти спрямо предишната година е 87 на сто.

Спор за вода между Киргизстан и Таджикистан се разгоря отново миналата година по дългата 1000 км обща граница. Загинаха близо 150 (според медийни публикации) или над 250 (ако се има предвид киргизстанските власти за убитите от тяхната страна на границата) души. Танкове и бронетранспортьори бяха изпратени за сраженията. Двете страни успяха да подпишат мирно споразумение, което може и да не предотврати нова ескалация.

В други случаи мирът изглежда далеч

Талибаните подготвиха това лято самоубийци в спора с Иран за достъпа до вода в провинция Хелманд, след като отказаха да спазват споразумение на предишната власт за водните запаси в Хелманд. Сблъсъци избухнаха по границата; радикалното движение изпрати хиляди бойци и стотици самоубийци по границата, за да покаже, че е готово за война. Имаше убити и от двете страни, но всяка обвиняваше другата, че е започнала първа.

Проблемът е в подялбата на водата в река Хелманд, от която зависят милиони и от двете страни на границата. Хелманд, най-дългата река в Афганистан, се влива в езерото Хамун, най-голямото сладководно в Иран. Някога това бе една от най-големите влажни зони в света, с площ 4000 кв. км, и се захранваше от реката. Нивото на реката обаче спада и районът пресъхва, поради сушата и ефекта от язовирите. Споразумение за подялбата на водата от 1973 г. на практика не се спазва.

В бедната югоизточна иранска провинция Систан-Балучистан, втората най-голяма по размер, 25 до 30% от жителите са напуснали поради недостиг на вода. В Афганистан, според Международната кризисна група, климатичните промени водят до необозрими рискове. Температурата се е повишила с 1.8 градуса от 1959 г. насам. Необичайно мощни проливни валежи предизвикват наводнения и също толкова трудно поносими дълги периоди на суша. Измеренията на проблема за Иран обаче са национални и причината не може да се търси само “навън”. Протести, свързани с комбинацията от лошо управление на водата и засушаването, белязаха и югозапада през 2021 г.

Заплахата за друга голяма река – Нил – поддържа огъня на напрежението в спора за нейните води между Египет и Етиопия

През септември Етиопия обяви, че вече е напълнила успешно огромния язовир на притока Сини Нил, откъдето идват 85% от водите на реката. Съоръжението е на 30 км от границата със Судан и е най-амбициозният водноелектрически проект в Африка. То е с площ колкото град София и е замислено така, че да захранва с електричество 60% от населението, което в момента няма достъп до този ресурс.

Проблемът за Египет е в риска от спад на водите, около които живее (и на които разчита) по-голямата част от 107-те млн. жители на страната. Това се отнася и за Судан, с неговите 48 млн. души. Кайро се опасява, че ако потокът вода, идващ по Нил, спадне с 2%, може да бъдат загубени 81 хил. хектара обработваема земя. Етиопия напълни язовира само за три години – вместо за между 12 и 21, както искаше Египет. Засега компромис, който да облекчи напрежението, няма, въпреки че и тази есен имаше преговори. Международната кризисна група допуска възможността за нов конфликт.

Най-дългата река в Африка спада далеч не само поради наличието на голям язорир на Нил. Как ще реагира Кайро и кого ще обвини, когато водната несигурност в резултат на това нарасне застрашително, предстои да се види.

Няколко климатични доклада говорят за риск от конфликти в Южна Азия заради водни ресурси. Индия, Пакистан и Бангладеш например са въвлечени в спорове за това как да поделят водата в няколко реки.

Рискът от задълбочаваща се водна несигурност насред климатичните промени засяга Европа

Едната причина е системна: съсредоточаването на водни ресурси в ръцете на свръхбогатите. Около 80 хил. литра вода на ден използва вилата на богат бизнесмен в градчето Кьонихщайн, край Франкфурт. Това е 625 пъти потреблението на домакинство с един човек в Германия. Подпочвените води намаляват в региона и градът опитва да наложи икономии, но няма как да приложи правилата. Потоци и реки в района започват да пресъхват, а жителите – да се изправят едни срещу други, разказа Politico тази година. Припомня се и оценката на Европейската агенция за околната среда: близо една трета от европейците са изложени на воден стрес.

Според сп. Nature “неустойчивата употреба на вода от елита може да изостри градските кризи поне толкова, колкото климатичните промени и ръста на населението.”

Към това се прибавя периодът на суша, наблюдаван отчетливо от няколко години на континента. Освен случаите на катастрофални наводнения, следвани и предшествани от валежи над нормалното.

Няма по-красноречив пример от Испания

Миналия месец министърът на екологичния преход в Мадрид Тереса Рибера обяви, че Испания ще инвестира 1.4 млрд. евро в райони около националния парк Доняна в опит да спре пресъхването му. Властите ще опитат да насърчат земеделците да не отглеждат култури, силно зависими от води от подпочвени ресурси. В последните години прекомерното напояване изправи Испания пред неочаквана равносметка: Доняна пресъхва.

Оказа се, че от 2007 г. са издадени десетки присъди за нерегламентирано напояване. Но до последните няколко години никой не обяснява мащаба на проблема. Той доби и политически привкус с обвиненията, че предишната власт – на консервативната Народна партия – е разширила възможностите за напояване.

Доняна е най-голямата влажна зона в Европа. Тя е обект от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Защитени видове обитават района, а милиони птици гнездят или мигрират през парка. По данни на Рибера към лятото на 2023 г. близо 4000-те хиляди лагуни са наполовина празни.

Конкуренция с технологиите

Ако климатичните промени и огромното (и често неефективно) потребление създават риск от оскъдица в части на света, развитието на човечеството само увеличава рисковете.

За вода човек все повече се конкурира дори с технологиите: за един единствен разговор на нашумелия чатбот ChatGPT с 50 въпроса му е необходима половин литър вода според проучване на университета “Корнел” в Итака, Ню Йорк. Само обучаването на GPT-3 в центровете за данни на “Майкрософт” в САЩ е изисквало 700 хил. литра вода.

А подобни услуги с генеративен изкуствен интелект едва започват да се развиват. В същия доклад се очаква глобалните нужди от вода на изкуствения интелект да достигнат 4.2 – 6.6 млрд. куб. м. към 2027 г. Това е 4 или 6 пъти колкото годишното изтегляне на вода в Дания или половината във Великобритания.

С други думи, технологиите едновременно ще увеличават рисковете и ще подтикват държавите да се запасяват за целите на технологичната си надпревара. Технологичните гиганти, чието значение в глобалното общество нараства, ще трябва все повече да мислят за взаимосвързаността между операциите си и природата. Изграждането на центрове за данни и друга изискваща много вода инфраструктура в сухи местности например звучи все по-опасно.

Надпреварата за водни ресурси не спира да се ожесточава. На места войната за тях вече е в ход.

Вървим към глобална криза с водата, Европа също е засегната