“Българският Припят” всъщност е изоставен квартал в град Белене, построен, за да приюти работещите в така и не построената атомна централа. Наречен квартал “Димум”, той се състои от 10 панелни блока, строени през 1986 година. Четири години по-късно – през 1990 г. проектът пропада и блоковете остават недовършени. Сега гледката на изтърбушените, слепи панелки е потискаща. А за хората от Белене „Димум“ е само грозен паметник на „светлото минало“, което така и не се е състояло.

Усещането е като за Припят, градът-призрак, опразнен след аварията в чернобилската АЕЦ; само дето в случая е обратното – блоковете пустеят, защото централата в Белене така и не тръгва. Докато крановете на площадката се отдалечават зад гърбовете ни, се сещам за още една аналогия с Припят. Жителите на украинския град така и не преодоляват травмата си. Жителите на Белене – също.

България решава да строи АЕЦ „Белене“ през 1981 г., като идеята била първи блок да бъде пуснат през 1992, а втори – през 1994 г., припомня Актуално Свищов. През 1990 г. обаче – отчасти заради травмата „Чернобил“ и протестите на „Екогласност“, отчасти заради липса на пари, е взето решение за ограничаване на строителството, а през 1991 – за спиране изграждането на АЕЦ. В края на 2002 г. Министерският съвет отменя решението от 1991 г. и така на практика подкрепя идеята за изграждане на втора ядрена мощност. Днес стартът на строителството сякаш е по-далеч от всякога.

Снимки: Александър Шабов

Ето къде е “българският Припят” и каква е историята му