Депутатите „съживиха“ Пленума на ВСС, който ликвидираха с Конституцията. Мнозинството в парламента прие нови поправки в Закона за съдебната власт през промените в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях “възкреси” закрития с новите промени в Конституцията пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), пише Дневник.

Пленумът на ВСС да продължи да съществува и да осъществява правомощията си съгласно действащото законодателство до избирането на нови състави на ВСС. Такава промяна гласуваха окончателно депутатите по предложение на вносителите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС.

С промените в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс се урежда действието на органа Пленум на Висшия съдебен съвет. Той беше ликвидиран с приемането на Конституцията преди по-малко от месец. Поправките бяха приети покрай други промени, които са свързани с осигуряване на повече права за задържани лица.

На първо четене такива предложения в преходни и заключителни разпоредби за “възкръсване” на органа Пленум на ВСС не са обсъждани и гласувани и бяха внесени преди второто четене на измененията. Те бяха приети в комисията по правни въпроси в сряда и експресно бяха гласувани в пленарната зала в четвъртък.

Ето какви промени в Конституцията одобриха депутатите

Поправките са в нарушение както на Конституцията, така и на правилника на Народното събрание, предупредиха многократно всички от опозицията – “Има такъв народ”, “Възраждане” БСП.

От “Възраждане” първоначално настояха тази точка да отпадне и да не се гласува, тъй като не е допустимо да се обсъжда въпрос между първо и второ четене, който няма нищо общо с първоначално внесения законопроект, но мнозинството подкрепи предложенията си.

Така на второ четене, без първо, предложенията събраха подкрепата на депутатите от ПП-ДБ ГЕРБ и ДПС. За да влезе в сила промяната в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да бъде обнародвана в Държавен вестник. Президентът Румен Радев обаче може да го върне за ново разглеждане в парламента.

Кои неуредени въпроси налагат промените в закона

Тъй като в преходните разпоредби на Конституцията не е уреден въпросът за това кой да се разпорежда с бюджетни средства – нещо, с което до момента се е занимавал Пленумът на ВСС, то това трябва да се случи в Закона за съдебната власт. Той обаче се пренаписва в момента и ще бъде готов в края на февруари.

В началото на обсъждането представляващият ВСС Боян Магдалинчев беше поканен. Той присъства като гост в Народното събрание и бе изслушан от трибуната.

“Пленумът на ВСС по Конституция го няма. Така е разписано, че той не съществува“, каза Магдалинчев. По думите му правомощията на ВСС са от съществено значение. Това е органът, който се явява разпоредител на бюджетни средства. Изготвя и внася проекта за бюджет на съдебната система, изготвя и представя месечните и годишните отчети ма бюджета. Също определя числеността на органите на съдебната власт, както и възнагражденията на магистратите и служебните служители.

В момента се поставя въпросът как може да работи този състав на ВСС. И как може да изпълнява своите функции до избирането на новите два съвета, коментира Магдалинчев.

По време на дебата никой от вносителите не обоснова допълнително предложенията. Единствено Анна Александрова от ГЕРБ прочете доклада на комисията по правни въпроси, която оглавява и която в сряда прие поправките. След това думата бе единствено в опозицията. Тя отправи остри критики към подобно законотворчество – през преходни и заключителни разпоредби на други закони и със заобикаляне на Конституцията.

Промени и за правомощията на главния прокурор

Наред с връщането на дейността на Пленума на ВСС, депутатите гласуваха и приеха още една промяна в Закона за съдебната власт.

“Смятаме, че е правилно да се даде възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България“, гласят мотивите на вносителите.

В чл. 138 от закона са уредени правомощията на главния прокурор, а в чл. 139 се казва, че той се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. С измененията в Конституцията Върховната административна прокуратура беше закрита и остана само Върховна прокуратура.

При обсъждането в комисията по правни въпроси в парламента в сряда зам. главният прокурор Елена Каракашева каза, че от прокуратурата изразяват положително становище за тази промяна.

Депутатите „съживиха“ Пленума на ВСС, който ликвидираха с Конституцията