“Евроатлантикът” Борисов е действал под руска диктовка при строежа на “Турски поток”, пише Капитал. С натиск от Москва е допуснато нарушаването на българското законодателство и пренебрегването на националните и европейски интереси. Всичко това с цел да се изпълни желанието на руския президент Владимир Путин за газово трасе, което заобикаля Украйна. Става въпрос за продължението на “Турски поток”, за което България плати 3 млрд. лв.

Били са разработени различни варианти, за да може “Газпром Експорт” да поеме контрол върху проекта, а “Газпромбанк” да го финансира. В същото време да се запази формалния победител в търга – саудитския консорциум Arkad. Това се потвърждава от нова порция изтекли нови документи, разпространени от InformNapalm и разкодирани от български хакери. Те са от пощата на Евгени Зобнин – който официално заема само длъжността помощник на Бабаков. Но в детайли показват как са се воделите преговорите между руснаците, арабите и българската страна. Русия агресивно налага сроковете за изпълнение, осигурява финансирането и прокарва интересите си в България.

През лятото екип на Антикорупционния фонд (АКФ) разкри информация и снимки от хакнатата поща на руския политик Александър Бабаков. Той е санкциониран няколко пъти от 2014 г. насам заради руската агресия в Украйна. Именно Бабаков е посочван за един от хората, които са организирали тайното финансиране на политически организации в редица страни. От тях стана ясно, че на 1 юли 2019 г. в Истанбул “българската, руската и арабската страна” са договаряли как точно да бъде изграден “Турски поток” през България.

Нагласената процедура

Основна част от документите представляват сводки за хода на преговорите по проекта за продължаване на “Турски поток” през България. (Сами по себе си те са недопустими според Закона за обществените поръчки). Те са се водили през лятото и есента на 2019 г. Има и последващи справки за напредъка по изграждането на газопровода, включително визуални схеми за контрола и финансирането.

Повод за всичко това изглежда е неочакваното за руснаците развитие на поръчката за изграждането на “Турски поток” през България.

Тя бе обявена дни преди Коледа през 2018 г. и на 3 април 2019 г. възложителят “Булгартрансгаз” класира на първо място в търга саудитския консорциум Arkad, тъй като цената му беше много по-ниска. Но вместо да сключи договор с него, на 28 май държавната компания реши едностранно да го отстрани и да избере втория. Това е свързано с Русия обединение, което от своя страна, противно на всички правила, дори промени ценовата си оферта след подаването и отварянето ѝ

Става дума за обединение “Газово развитие и разширение в България”. В което с 50% дял бе люксембургската “Комплишънс дивелъпмънт”. А тя е подставено лице на “Тръбна металургична компания” – TMK Holding и TMK Steel Holding. Освен това юридическият директор на ТМК Андрей Зимин бе в управителния съвет на “Комплишънс дивелъпмънт”.

Казусът стигна до Комисията за защита на конкуренцията, след като саудитският кандидат подаде жалба. В края на юни антимонополният орган отмени решението на “Булгартрансгаз” като незаконосъобразно. Обратното просто би взривило системата на обществените поръчки в страната.

Последва контражалба от “Газово развитие и разширение в България” до Върховния административен съд. Делото бе насрочено за 24 септември 2019 г. Преди него обаче се провеждат няколко срещи в София и Истанбул. По време на тях се договори включването на руснаците и спирането на делата. Основната цел, която става ясна от изтеклите документи, е газовото трасе да заработи възможно най-скоро. А целта – да се заобиколи Украйна.

Враговете на проекта

В доклада за срещата на 31 юли 2019 г. в София пише, че на българската страна са представени следните точки:

• Предишната (първоначална) схема, в която консорциума на ТМК е главен изпълнител на “Булгартрансгаз”, е готова за изпълнение и има одобрението на банките, въпреки своята сложност и нестандартност.
• Новата схема, в която консорциум Arkad е главен изпълнител на “Булгартрансгаз”, а консорциумът на ТМК е подизпълнител на Arkad, е още по-сложна и не е потвърдена от банката (бел. ред. “Газпромбанк”), главно поради правните рискове от признаването на схемата за незаконна.

За осъществяването на новата схема се казва, че има три възможни реалистични сценария за изпълнение на проекта:

• ТМК подписва с Arkad само споразумение за доставка на тръби и кранове, след което е подписан EPC договор (за инженеринг, доставки и строителство), а отговорността за изграждането на целия газопровод и сроковете е на Arkad, всъщност на българската страна, тъй като Arkad, очевидно, няма ресурси за самостоятелно изпълнение на проекта. Тази схема е напълно легитимна, но създава рискове от незавършване на строителството в срок;
• TMK променя състава на консорциума, като изключва “Бонати” и “Макс Щрайхер” от него, с което се гарантира легитимността на схемата, в която Arkad е главен изпълнител на “Булгартрансгаз”. В този случай е необходимо значително време за (а) повторно съгласуване на новия състав на консорциума с банката, както и (б) постигане на споразумения с нови партньори в консорциума.
• Консорциумът от TMK, “Бонати” и “Макс Щрайхер” отново става победител в търга (чрез съд или по друг начин). Той подписва EPC договор с “Булгартрансгаз”, при което е възможно саудитски компании да участват като подизпълнители. Тази опция е оптимална по отношение на времето на проекта и привличането на финансиране за него.

Казва се още, че в “настоящата ситуация българската страна трябва да повлияе на арабската страна както на корпоративно, така и на политическо ниво. Така да направи позицията си по-гъвкава, както и да модерира преговорния процес между ТМК и Аркад”.

От българска страна е получен коментар, че “схемата, в която консорциумът от ТМК, “Бонати” и “Макс Щрайхер” има договорни отношения с Arkad (подизпълнители, услуги и т.н.), е в противоречие със закона. Това със сигурност ще бъде използвано от враговете на проекта. Схемата, при която TMK продава само тръби и кранове на Arkad, обаче е в съответствие със закона. Освен това се оказва, че българската страна е готова да повлияе на арабската страна. Тя смята, че има възможност за постигане на споразумения и започване на изпълнението на проекта.

Финални договорки

Незаконните по същество преговори за уреждане на изпълнението и финансирането продължават и през август 2019 г. В документ, който обобщава напредъка през септември същата година се казва, че по време на среща между “министър-председателя на България Б. Борисов и представителя на фирма Arkad Лина Нуреддин на 28 август българската страна е заявила, че би желала Arkad да бъде победител в търга. Този проект може да бъде първият в разширяването на сътрудничеството между България и Саудитска Арабия в различни области”. Казано е още, че решението на ВАС (бел. ред. – по жалбата на ТМК срещу избора на Arkad за изпълнител) според българската страна, при всички случаи ще бъде в полза на Arkad, но ще се губи време.

Решението, което българската страна дава тогава е да предложи на Arkad да предаде строителните работи на ТМК и така руската страна да носи отговорност за неспазване на сроковете за строителство, които са невъзможни за постигане към онзи момент.

Развръзката идва на 14 октомври 2019 г., по време на посещението на президента на Русия Владимир Путин в Саудитска Арабия. Тогава именно е постигнато принципно съгласие за прехвърляне на контрола върху проекта за газопровод през България от консорциума Arkad към руската страна, представлявана от ТМК.

Като последващо действие от тези преговори, на 18 ноември 2019 г. е подписано обвързващо споразумение за управление. Като компенсация за това Русия изплаща първо 50 млн. долара, а след това още 35 млн. долара на саудитците.

Смяната на контрола върху Arkad и поемането на всички дейности по проекта, включително финансирането, се потвърдиха документално през втората половина на 2020 г.

От изтеклата кореспонденция става ясно и как са били одобрени от Булгартрансгаз” руските и беларуски подизпълнители по проекта с цел намаляване на рисковете от оспорване на схемата за изпълнение. Причината е, че в документите за търга Arkad не е декларирал подизпълнители и следователно е необходимо одобрението на всеки от участващите и планираните да се привлекат такива, в противен случай съществува висок риск от признаване на схемата за изпълнение на проекта за незаконна.

Ползи само за Русия

Откакто “Турски поток” работи в България (началото на 2021 г.) той носи преки ползи само за Русия. Съоръжението сигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария, като заобикаля Украйна, и поставя в известна зависимост българската енергетика. От финансова гледна точка транзитните такси, които “Газпром” плаща, едва ще покрият инвестиционните разходи в следващите 15 години. А дотогава няма никаква сигурност, че проектът въобще ще се използва предвид войната на Русия и новите политики за енергийна независимост на ЕС.

Като премиер Бойко Борисов упорито защитаваше газопровода с мотива, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център. Истината е, че страната не може да преразпределя руския газ. Няма как да ползва тръбата за пренос на алтернативен газ.

Борисов, Путин, “Турски поток”… и още нещо (видео)

За българските потребители пък продължението на “Турски поток” няма никакво значение. Той няма разклонение към националната мрежа. А и да имаше, “Газпром” не дава транзитният газ да се ползва за други цели.

“Евроатлантикът” Борисов е действал под руска диктовка при строежа на “Турски поток”. И все пак. “Евроатлантикът” Борисов е действал под руска диктовка при строежа на “Турски поток”