От пускането в експлоатация на продължението на газопровода “Турски поток” през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ между границите на България с Турция и Сърбия са 1.308 млрд. лв.

Сумата е от въвеждането в експлоатация на трасето между точките Странджа2-Малкочлар (на границата с Турция) и Киреево-Зайчар (Сърбия) на 1 януари 2022 г. до 26 март 2024 г., сочат данни на държавния газов оператор “Булгартрансгаз”, предоставени на Mediapool.

За същото време газовият оператор посочва, че оперативните му разходи за издръжка на трасето, са били 44 млн. лв. Става въпрос за две компресорни станции и една газоизмервателна. Парите са дадени за материали, охрана, ел. енергия, персонал, социални разходи, застраховки и местни данъци и такси.

Това означава, че към момента съоръжението е изплатило над половината от направената от “Булгартрансгаз” (БТГ) инвестиция.

Дружеството дава за построяването на 474-километровата отсечка 2.5 млрд. лв. без ДДС. Данъкът върху добавената стойност е възстановен от бюджета. Част от вложенията са заеми на газовия оператор.

Според предоставени през септември 2023 година данни от енергийното министерство в отговор на питане на депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров за приходите и разходите на газопровода, за 2022 г. приходите са били 375.88 млн. лева. Още през 2021 г. – преди построяването на трасето, руската “Газпром”, която реално го ползва, плаща авансово 683 млн. лв. на БТГ за транзитни такси до края на юни 2023 г.

Управляващите, начело с ГЕРБ, са знаели, че с “Турски поток” помагат на Путин срещу Украйна (видео)

В предоставените от държавната фирма данни за разходите не влизат амортизационните отчисления, които миналата година са били включени в сметката, дадена на Мартин Димитров. Тогава е било посочено, че натуралната амортизация на газопровода през 2022 г. е възлизала на 84.80 млн. лева. Към момента тя е набъбнала над два пъти, но дружеството отбелязва, че сумата е само за счетоводни нужди.

От пуска на “Балкански поток” до 1 март тази година, близо 487 млн. MВтч или над 46 млрд. куб. м руски газ са влезли през Странджа2-Малкочлар в България. Над 217.7 млн. МВтч или близо 20.7 млрд. куб. м. са излезли към Сърбия, сочат още данни на “Булгартрансгаз”. Разликата между входните и изходните потоци на газопровода идва от отклоняване на транзит и за Гърция и Северна Македония. Потреблението на “Нефтохим” също играе роля.

През февруари тази година средно съотношението на общите пренесени количества през “Турски поток” спрямо резервирания капацитет е 83.23% на точката Странджа 2-Малкочлар. 93.94 % е на Киреево-Зайчар.

Това означава, че дружеството получава такси, но пренася по-малко от заявените количества.

Средно за месец февруари съотношението на общите пренесени количества спрямо техническия капацитет е 74.21% на входа на газопровода и 73.50 % на изхода. Тоест над една пета от съоръжението не е запълнено. Не са дадени обаче обобщени резултати за периода от пуска.

Газовият оператор обяснява, че използваемостта на капацитета зависи от количествата заявявани за пренос и съответно от резервирания от ползвателите капацитети. От предоставените данни става ясно, че от въвеждането на газопровода в експлоатация на точката на границата с Турция осем компании са резервирали капацитет. На тази със Сърбия са девет. БТГ обаче не посочва кои са другите ползватели на газопровода, освен “Газпром” и МЕТ. Те резервират капацитет още преди старта на строежа на съоръжението.

“Булгартрансгаз” е получила 1.3 милиарда лева приходи от “Турски поток”