Прокуратурата написа негоден обвинителен акт по “НАПлийкс” – съдът ѝ го връща за пренаписване, отбелязва в.Сега. Софийската градска прокуратура отново не си е свършила работата, което позволява на Софийския апелативен съд да потвърди решението на първа инстанция за прекратяване на производството с изтеклите данни на хиляди българи. Апелативните съдии Галя Георгиева, Красимира Райчева и Стефан Милев потвърждават решението на Софийския градски съд от ноември 2023 година.

Подсъдими по случая са Кристиян Бойков и собственикът на “ТАД Груп” Иван Тодоров. Двамата са обвинени за компютърно престъпление. Имат обвинение и за престъпление срещу Републиката с цел всяване на смут и страх в населението.

Делото започна в Специализираната прокуратура, но след закриването ѝ беше прехвърлено в градската. Разследването продължи четири години, преди държавното обвинение да го внесе в съда. Един път вече разследването бе връщано на прокуратурата за отстраняване на нарушения.

Сега съдиите обясняват, че в обвинителния акт трябва да се посочи престъплението, извършено от обвиняемия. И това означава да се опише фактологично поредицата от събития, въз основа на които прокурорът твърди, че има престъпление. “Това задължение не може да бъде “изместено” чрез приложения в случая от прокуратурата подход в обстоятелствената част на обвинителния акт да преобладава цитиране на свидетелски показания (от стр. 4 до стр. 15) и експертни заключения. Казано по друг начин – важно за дефинирането на предмета на доказване в съдебната фаза е прокурорът да заяви недвусмислено какви са установените (и предявени) от него факти, а не кой какво заявява и какви експертни заключения дава”. Това пише в определението на апелативния съд.

За съда остава неясно какво прокуратурата твърди за Тодоров. Не се разбира и дали двамата подсъдими са имали общ умисъл само за компютърното престъпление или и за  престъплението срещу Републиката. 

Както за съда, който предстои да разгледа делото по същество, така и за подсъдимия, който следва да организира защитата си, не става ясно дали под формулировката на това обвинение за помагачество чрез “набавяне на средства” трябва да се разбира житейското значение на понятието “средства” или става дума за наказателно-правния му смисъл. Този случай обаче логично би повдигнал и въпроса какво “средство на престъплението” са, например, осигурените помещение и интернет връзка, обясняват още магистратите.

А първата инстанция беше констатирала и че част от указанията, дадени на прокуратурата при предходното връщане на делото, продължават да не са изпълнени.

На 15 юли 2019 г. се разбира, че от масивите на НАП са изтекли данните на общо 6 074 140 физически лица. Сред тях са 4 104 786 живи български и чужди граждани, и 1 989 598 починали. Малко след това бяха арестувани собственикът на фирмата за киберсигурност “ТАД Груп” Иван Тодоров и служителят му Кристиян Бойков. Те получиха обвинения за кибертероризъм. Търговският директор на дружеството Георги Янков беше привлечен към наказателна отговорност за подбудителство към хакерската атака. Янков обаче не беше изправен пред съда, тъй като делото срещу него беше прекратено.

Ако вината на Тодоров и Бойков се докаже, ги заплашват от 5 до 15 години затвор.

Делото за изтеклите лични данни от НАП тръгва отначало

Коментарът на “Господарите”

На прокуратурата ѝ е навик да внася негодни актове. Особено когато е удобно да са такива. Жалко, че личните данни на милиони българи бяха незащитени. По-лошото – вече 4 години институциите не успяват да разберат кой носи отговорност за това. С такава правосъдна система, няма изненади, че толкова хора се чувстват недосегаеми.

Продължаваме да следим темата и се надяваме за толкова време прокуратурата да разбере как точно би трябвало да напише обвинителния акт, за да не бъде той орхвърлен.