Новото ръководство на БФС начело с Георги Иванов-Гонзо все по-усилено върви по стъпките на “старото” с Борислав Михайлов. Години наред Михайлов бе критикуван за хаоса, “черното тото”, двойните стандарти и честото “намигане” към определени клубове за сметка на други. За половин година начело на футбола ни, някогашната деветка на Левски с нищо не е показал, че има волята, екипа или идеите как да реши най-сериозните проблеми на играта у нас, пише dir.bg.

Вчера се появи новина, че Ботев се мести от “Колежа”, заради лошото състояние на терена. След това научаваме, че и на “Лаута” има проблем с осветлението и ВАР не вижда засадите. Септември пък преговаря с Локо (Сф) да играе в “Надежда”, защото наемът на “Васил Левски” е висок. А и в месеца, на който е кръстен клубът, няма как да се играе там.

Хебър ежедневно научава нови и нови детайли за това къде и как ще домакинства като гост в абсурдното ни първенство. И за десерт – вечното дерби Левски – ЦСКА ще се играе на стадиона на “сините” без “червени” фенове. Най-големият мач у нас – само с една публика.

БФС обяви пет нови правила в родния футбол

За месец от старта на първенството, то е напълно компрометирано. Все едно то се провежда в Третия свят.

УЕФА вероятно с интерес би изслушала аргументацията как бе допуснато да се играе футбол на терени като тези в Пловдив, Враца и Пазарджик. Също така на европейската централа може да и е любопитна темата защо в България не се знае програмата за два кръга напред, което е направо куриозно.

В мача “Хебър – Славия” домакинът беше принуден да играе като гост заради лош терен. И то само дни след като е трябвало да мине инспекция на БФС, която да даде лиценз на стадиона, терена и всичко останало.

Двата стадиона в Пловдив, построени с държавни (общински) пари, са отделна тема. След като за тях се дадоха близо 100 милиона лева и двата в момента са негодни за игра. Тук отговорността е и на клубовете Ботев и Локомотив, разбира се. Но отново опираме до БФС. Защото на изровеното игрище на “канарите” се игра мач с Хебър, който пак бе гост в домакински мач, наказан заради неговия лош терен. Абсурд след абсурд.

Отложените мачове вече са неизброимо много, като има порочна практика това да се прави с отбори, които не играят в Европа.

И всъщност се стига до основния проблем. БФС не се допитва до клубовете. Защото ЦСКА, например ясно заяви, че няма да приеме решение да гостува на “Герена” в дербито с Левски. И то, при положение че има правило за това, че този сблъсък е на Националния стадион. Концертът на Андреа Бочели, за който БФС очевидно не си е направил труда да провери кога е, а от месеци това, може да отложи двубоя.

Тук имаме наистина обективен фактор за отлагане. Но да натоварваш обстановката с двубой без публиката на единия отбор и да го пратиш на клубен стадион е чист гаф. Особено когато години наред се твърдеше, че на Националната арена мачът е по-лесен за организация и охрана, като минава почти без инциденти.

Помним последният такъв на “Герена”, в който публиката на ЦСКА бе изгонена с водни оръдия, а после дойдоха куп проблеми, сблъсъци, ранени и щети, нанесени на обекти около стадиона. Очевидно никой не си е направил изводи.

“Извинения” от Бояна винаги има. Веднъж това е телевизията, която предава мачовете. Тя искала да са в този и този час, нищо, че по това време в града на срещата е 40 градуса. После е полицията.

Но кой всъщност притежава “продукта”? Кой администрира първенството?

Как тези решения могат да се вземат от други институции, а не от Футболния съюз? Той няма ли “гръбнак” да каже, че най-важното е крайният резултат да е в полза на футбола, на клубовете, на феновете, на зрителите? А не в полза на компромиса, на МВР или на телевизията.

Има предостатъчно възможности за сблъсъка Левски – ЦСКА, а след като 6-7 други мача бяха отложени с лекота, няма причина това да не се случи и с него. Нямало дати, не можело да е в делничен ден и прочие.

Дати всъщност има, а и двата отбора не са в Европа. Почти нямат мач през седмицата. От 1 септември до 20 декември има 16 седмици, с паузите за националните отбори, нека са 13. А точно Левски и ЦСКА имат да изиграят по 12 мача в този период.

Тоест – ангажирани са в 12 уикенда. Да кажем – ще имат по един или два мача за купата, тоест 2 от 13 седмици ще са заети с тях. А останалите? Има поне 8-9 възможности да се срещнат в сряда. Или пък – пак в интерес на футбола, да бъдат разместени други техни двубои за през седмицата, а този да е през уикенд.

Но прецедентът с това да се играе без публика на единия отбор на стадиона на другия, е опасен. И залага още една мина за това ръководство, което все повече оставя впечатление, че ходи като слон в стъкларски магазин.

“Провеждане на срещата в делничен ден и в светлата част на денонощието е неприемлива за повечето заинтересовани страни. А единствената възможна дата в неработен ден е 20-21 декември 2024 г.“, пише в решението на СТК.

Но дали е така?

7 юни 2023 г., преди малко повече от година. Сряда. Начален час 18:45 часа, Национален стадион “Васил Левски”. Левски – ЦСКА 0:2, при това в мач, който до голяма степен бе решаващ за титлата.

17 април 2023 г., понеделник. ЦСКА – Левски 0:0, пак привечер, но не на осветление.

18 декември 2020 г., петък. ЦСКА – Левски 1:0.

Три примера от последните четири години, играни в делнични дни и по светло. Последният е особено показателен, защото се е играл на 18 декември.

В графата “куриозите на новото БФС” можем и да добавим, че решението на Спортно-техническата комисия се появи някак между другото, тихичко и “по тъмно”, след края на работния ден в сряда. В БФС явно са запретнали ръкави и работят неуморно, след като в 18:30 още са по кабинетите и взимат кръстопътни решения за футбола ни.

Тези решения в късните часове на деня са стара практика. Да мине малко по-незабелязано и “под радара”.

Единствената държава в Европа, която не мърда на никъде във футбола, продължава сама да се забърква в казуси, които по никакъв начин не работят за нейния прогрес. Къде ни е нивото се видя от 2:13 срещу отбори от Азербайджан, Кипър и Босна само за 2 дни миналата седмица.

Вижда се всеки ден на екрана на телевизора, когатовърви какъвто и да е мач от родното първенство. Личи си и като дойдат срещите на националите, които са проекция на целия този хаос.

И на решенията, взимани без гръбнак и ясна позиция, а с компромисно “огъване” пред този или онзи (клуб, институция, медия).

6 месеца след смяната на ръководството, “новото” БФС много прилича на “старото”