Китайски компании за бърза мода в люта битка за онлайн шопинга в Европа. Новите азиатски гиганти в онлайн шопинга Shein и Temu са в истинска вражда, прераснала в люта съдебна битка помежду им. Междувременно българските и останалите европейски търговци се чудят как да се справят с конкуренцията от страна и на двете мегаплатформи за бърза мода. На този фон вътре в ЕС е-търговията бележи примамливи ръстове, поради което в момента тя е арена на почти истинска война за надмощие, в която големите постепенно изяждат малките. Това разказва в материал Mediapool.

“Бъдещето на е-търговията не е в множеството нишови онлайн магазини, а в големите платформи“, твърдят и от Българската Е-Комерс асоциация.

Shein срещу Temu: Люта съдебна битка

Преди месец основаната в Китай онлайн платформа за бърза мода Shein заведе дело срещу конкурента си Temu, обвинявайки го в кражба на нейните дизайни, копиране на изображения на нейни продукти и участие в други видове измами.

В жалбата, внесена във федерален съд във Вашингтон, се твърди, че компанията Temu, която придоби популярност не само в Европа, но и в САЩ, е субсидирала ниските си цени, като е насърчавала продавачите да предлагат фалшиви артикули, откраднати дизайни и продукти, които не отговарят на стандартите.

Обвиненията идват в момент, в който самата Shein е мишена на куп съдебни дела от модни марки и дизайнери, които обвиняват компанията в кражба на техните модели и продажба на подражаващи артикули на своя сайт за електронна търговия.

Пред Euronews говорител на Temu коментира делото, заведено от Shein, с думите: “дързостта на Shein е невероятна”.

Новото дело на практика е пореден епизод на ескалация в продължаващата вражда между двете компании, които са се съдили една друга в американски съдилища и преди.

Temu, платформа собственост на китайската компания за електронна търговия PDD Holdings, твърди в предишно дело, че Shein е принудила производителите на дрехи да се подчинят на нелоялни споразумения за веригата за доставки, за да им попречи да работят с Temu. В предишно дело Temu обвини конкурента си, че използва “сплашване в мафиотски стил” на доставчиците, за да попречи на растежа ѝ в САЩ, припомня Euronews.

Shein, която е основана в Китай, но сега е базирана в Сингапур, от своя страна обвини Temu в съда в участие в измамни бизнес практики и подвеждане на потребителите чрез създаване на измамни акаунти в социалните мрежи, които използват името на Shein, но насочват хората към платформата на Temu. Любопитен факт е, че Shein е почти неизвестна в Китай, докато истинската ѝ популярност е на западните пазари – в ЕС и САЩ.

Българският бизнес търпи сериозни загуби от сайтовете за бърза мода

Войната между двете азиатски платформи за бърза мода е съвсем отделна от паралелната битка, която водят националните е-търговци в Европа срещу нашествието на конкурентите им от Изтока.

Миналата седмица Българската стопанска камара (БСК) организира поредна кръгла маса с цел да алармира за сериозността на проблема.

“Бизнесът в България търпи сериозни загуби и е притеснен от агресивното навлизане на ставащите все по-популярни китайски онлайн платформи за търговия. Европейската комисия вече излезе с данни, че 65% от пратките от тези търговци са с фалшифицирана, умишлено занижена стойност. Проучвания в Германия показват, че при над 90% от пратките има нарушения и не отговарят на различни изисквания“, коментираха от БСК.

“Те (големите азиатски платформи, б. р.) осъществяват дейност на територията на цял свят с изключително ниски стойности на техните продукти, с безплатна доставка и бърза доставка по въздух, с ангажиране за повече от година напред на карго полетите в посока Азия – Европа, което затруднява цялата верига на доставка за търговията на дребно, със стоки, които ние не знаем отговарят ли на европейските норми за здраве и сигурност“, каза Добри Митрев, председател на БСК.

Откриха токсични вещества в продукти от Shein, Temu и AliExpress

Според председателя на “Българска асоциация “Кръгов текстил” Севдалин Спасов това е въпрос на национална сигурност. Браншът отчита 15% спад на оборотите, а вече има и затворени магазини.

“Предлагаме да има по-строг контрол по отношение на здравните изисквания, а също и премахване или смъкване прага на обмитяване от 150 евро, както и въвеждане на екотакси за търговците на ултрабърза мода, защото те предлагат дрехи за еднократна употреба, които после не могат да се рециклират“, посочи Спасов.

“Екологичната щета на подобен тип производство се отразява във водите, климата, почвите, здравето и джоба на всеки един европейски гражданин. Бързооборотните стоки, които ни заливат, водят до бързото образуване на отпадъци, това от своя страна – до допълнителни разходи за управление на тези отпадъци на национално ниво. Смятам, че проблемът е изключително значим както в екологичен, така и в здравен, социален, дори и морален аспект, и трябва да се постави за широко обсъждане“, отбеляза Росица Карамфилова-Благова, съветник по екология на президента Румен Радев.

Китайските платформи всъщност нарушават и без това крехката конкурентоспособност на българския бизнес, допълни Жанет Найденова, председател на Българска Е-комерс Асоциация (БЕА).

Според нея стоките, които ни заливат, са абсолютен компромис със здравето и безопасността, с околната среда и защитата на личните данни.

От НАП и митниците обясниха, че на този етап няма какво особено да направят по въпроса, защото карго пратките от Китай влизат най-вече през Франция, Белгия и Германия и именно те са отговорни за контрола като първа точка на въвеждане в ЕС. Китайските платформи са изрядни пред закона. “От гледна точка на НАП, внасят ДДС, те си плащат данъка. Ако те не плащаха данъка, щяхме да имаме лостове за влияние. Но тук говорим за сделка между физическо лице и платформа – тези пратки пристигат в запечатани пликове, те носят името на получателя. Съгласно международните конвенции, докато не я приеме получателят, няма как контролните органи да се намесват”, каза Тотю Карапеев, директор на дирекция “Оперативни дейности” към НАП.

Дрехите са най-купуваната стока онлайн в България и ЕС

Платформите за бърза мода просперират, защото дрехите са най-купуваната стока онлайн както в България, така и в ЕС, показват данни на Евростат за 2023 г.

70% от хората на възраст от 16 до 74 години в съюза са поръчвали или купували стоки или услуги по интернет за лична употреба спрямо 56% преди пет години (през 2018 г.).

Най-купуваната стока категорично са дрехите и обувките – такива са поръчали 44% от онлайн потребителите в ЕС през миналата година. На второ място хората си поръчват храна и кетъринг (19%), а на трето – козметика (18%).

Подобна е статистиката и за България. Сред стоките, които се поръчват онлайн у нас, на първо място и много пред всички останали са дрехите и обувките – такива са си купили 78% от хората, пазарували онлайн миналата година. 30% са си поръчали козметика, а близо 27% – доставки от ресторанти.

България е на дъното по онлайн покупки в ЕС, но наваксва

България е на дъното в ЕС по дял на населението, което пазарува онлайн – 45% за 2023 г. според Евростат и НСИ. На предпоследна позиция е Румъния с 50%. На другия полюс са Холандия (92%), Дания и Швеция (89% и двете) – трите държави, които имат най-висок дял потребители на интернет, закупили стоки или услуги онлайн.

За последните пет години обаче в България има двойно нарастване на клиентите на онлайн магазините – от 21.7% през 2019 г. на 45.2% през 2023 г.

В целия ЕС най-голямо увеличение на дела на хората, поръчали или закупили стоки или услуги по интернет, има в Румъния (с 30 процентни пункта), Унгария (29 пр. п.) и в Ирландия (28 пр. п.).

Жените в България прибягват до електронна търговия повече от мъжете, показват още данните. Най-висок е процентът на хората, правили онлайн покупки, в региона на столицата София – 57.4%.

Близо 96% от потребителите са правили поръчки към търговци или доставчици от България, 27% – от други държави от ЕС, а само 13% от хората купуват от продавачи извън общността.

Най-честият проблем, който срещат българите при онлайн пазаруването, е незадоволително работещ уебсайт. Твърде сложен, объркващ, зле функциониращ от техническа гледна точка. Друг проблем е, че доставките се бавят повече от обявеното. Много хора са недоволни също, че не могат да намерят информация за гаранциите и другите законови права на потребителите в електронната търговия. Сравнително много хора се оплакват също, че доставените стоки са повредени или са различни от поръчаните. Случаите на тотална измама – когато стоката не е получена изобщо или е злоупотребено с данните от кредитната карта, са доста нисък процент. Сравнително малко са и оплакванията, че крайните разходи за покупката се оказват по-високи от първоначално обявените заради допълнителни такси.

Искат да има мито на евините стоки от Temu

Сред българите, които пазаруват в интернет, все още е сравнително малък делът на онези, които си купуват по-сложни финансови услуги онлайн. През 2023 г. например само 8% от хората, които пазаруват онлайн, са сключвали застраховка по интернет. 3% са теглили потребителски или ипотечен кредит онлайн, а 1% са купували акции или облигации.

Основната причина, поради която българите не пазаруват в интернет, е, че предпочитат да пазаруват лично. Да видят продукта. Също и от лоялност към магазините или просто по навик – 31%. Част от хората се страхуват, че нямат достатъчни умения за пазаруване онлайн – близо 8%. Сравнително малко са хората, които имат опасения за цената, надеждността на доставката, за сигурността на плащането. Или пък за връщането на стоката.

Китайски компании за бърза мода в люта битка за онлайн шопинга в Европа