BIRD разкри как Пеевски овладява и адвокатурата. Ветото на Румен Радев върху поправките в ГПК за особените представители /служебни адвокати/ получи истеричен отговор едновременно от шефове в адвокатурата и от Делян Пеевски. Първите се заканиха да протестират ден преди Пеевски да атакува Радев, че нагнетявал напрежение с това вето. И тук не става въпрос за рутинен отговор на врага. Зад този синхрон се крие корпулентен план. След Прокуратурата, НАП, Антикорупционната комисия, ВАС и други ключови институции, Пеевски е амбициран да овладее изцяло и адвокатурата. Общата позиция за ветото е публичен факт, разгласяван от пропагандната машина на корумпирания /според САЩ и Великобритания/ олигарх. Но медията проследи и други, по-дискретни индикации за зависимости.

Гигова – Камбуров – Пеевски

Адвокатският протест срещу ветото на Радев е предвождан от Стефан Марчев, председател на най-голямата адвокатска колегия – софийската. Той живее на семейни начала с Валя Гигова, зам.-председател на ВАдС и проводник на лобистки законопроекти в полза на банки, но и на самата нея. Освен в живота, Марчев е и неин партньор в кантората “Гигова и партньори”. Свързват ги и редица имотни сделки, както показа проверка в Имотния регистър, като най-ранната е от далечната 2007 г.

Адвокат адв. Владимир Рангелов от правната кантора на Явор Камбуров пък е собственик на марката “Ново начало”, деноминацията, с която ще се яви на избори Делян Пеевски след схизмата в ДПС. Кантората е абонирана за властова хранилка. Един от пресните  примери е как Димитър Главчев възложи именно на нея процесуалното представителство на Държавата по делото срещу Лукойл Нефтохим срещу 1,2 милиона лева. 

Координацията на Гигова и Камбуров се проявява поне в два случая от голям обществен и професионален /за адвокатите/ интерес. 

Корпулентно адвокатско рамо за делата “шамари”

По предложение на Валя Гигова на адвокат от кантората на Камбуров е възложено да изготви становище на ВАдС до ВКС и ВАС по тълкувателното дело за неимуществените вреди за фирми и институции. 

Становището подкрепя идеята, че юридически лица могат да изпитват страдание, съответно да имат парични претенции за причинени морални страдания от публикации на журналисти и общественици, чиито мнения не им се харесват. 

Както подчерта правозащитния адвокат Александър Кашъмов, това ще доведе до лавина от  т.нар. “дела-шамари” и преследване на инакомислещи.

Подобна практика е силно ограничена в европейските съдилища, като се прилага само в изключителни случаи, свързани с компенсации за загуби на репутацията на юридическите лица. В България обаче се прави откровен опит този механизъм да бъде изопачен и превърнат в средство за натиск върху независимите медии. Чрез Висшия адвокатски съвет този подход цели да се се използва като инструмент за преследване на критични журналисти и общественици, което извращава самите принципи на европейското право и подрива свободата на словото.

Произнасянето на ВКС и ВАС предстои, но срамното становище на ВАдС е факт. В отговор на въпрос кое мотивира избора на адв. Иван Генчев от кантората на Камбуров, адв. Гигова отговори, че не го познава лично, но той ѝ бил препоръчан от адвокат доц. Траян Конов като докторант, който защитава докторантура по въпроса за неимуществените вреди на юридическите лица. Така тя всъщност потвърди, че Генчев е неин избор. Пълният отговор на въпроса е публикуван в края на статията.

Пак по предложение на Гигова друг адвокат от кантората на Камбуров – Андрей Александров е определен за отговорен за личните данни във ВАдС. Разбирай, Пеевски има достъп до всички лични данни на всички адвокати в страната. Защо именно човек на Камбуров? “Въз основа на преценка за опита и квалификацията, които има в сферата на защита на личните данни, включително и предходен опит като Длъжностно лице по защита на данните на Софийска адвокатска колегия” – отговори Гигова и отново, както и в предишния случай, се позова на решението на колективния орган ВАдС.

Но връзките на Гигова с кръговете около Пеевски прозират и през други случаи. 

Издателска хватка

Миналата година адв. Доковска беше отстранена от списанието на ВАдС “Адвокатски преглед”, което е с дългогодишна история. Това става отново по настояване на адв. Валя Гигова. След девет месеца пауза от август 2023 до април 2024 списанието започва да излиза отново с оформление от издателство Ентусиаст. 

Не е трудно да се проследи връзката на фирмата зад това издателство с кръговете около вече бившия най-голям вестникарски магнат Делян Пеевски. Едната съсобственичка – Виктория Димитрова, е управител на фирмата “Алюра”, чийто собственик е Мартин Радославов Златков, издател на в. “Уикенд”. Другата съсобственичка Таня Бижева също е била в управителния съвет на “Ню Медиа Груп” на Златков.

Влиянието на Пеевски в редакционната политика на “Уикенд” едва ли се нуждае от доказване. Достатъчно е да се проследят публикациите от последните два месеца, в които вестникът громи “деребеите”, както санкционираният за корупция депутат нарича своите неотдавнашни партньори от ДПС.

Добра имотна оферта от “обръча” на ДПС

Не може да се подмине и една странна имотна сделка, която Гигова неуспешно се е опитала да прокара във ВАдС. Тя е настоявала пред адвокатския съвет той да купи срещу 9 милиона евро цялата сграда на ул. “Калоян” № 8, в която един етаж е собственост на ВАдС и там се намира адвокатското училище. Случайно или не, останалата част от този имот е собственост на фирмата “Кореком принцес” на турския бизнесмен Суди Озкан. Той е собственик и на хотел „Принцес“, където ДПС редовно събира активистите си.

На въпрос кое я е мотивирало да предложи тази сделка Гигова отговори, че е имало оферта от страна на фирмата. “Нито знам кой е собственикът, нито съм водила разговори с него. Комуникация съм водила единствено с адвокати по повод установяване на статута на сградата и уточняване на параметри на евентуална сделка, начин на плащане на цената и други правни въпроси.” – твърди тя. Пълният отговор отново е в края на статията.

На този фон идва и информацията от различни източници за семейни приятелски отношения на  Гигова и Марчев с острието на Пеевски Хамид Хамид и съпругата му. Гигова каза, че познавала Хамид Хамид като парламентарист и многократно е обсъждала с него законотворчеството в сградата на парламента. “Нямам други професионални, служебни или лични отношения с г-н Хамид Хамид, който е колега адвокат” – твърди тя.

Особено представителство за особено влияние

Острата и координирана реакция на адвокатските шефове /водени от Марчев и Гигова/, и на Пеевски срещу ветото на Радев е симптоматична. Изглежда е твърде болезнен временния провал да се утвърди и разшири законодателно съществуваща схема за подбор на послушковци и властово влияние чрез особените представители /служебните адвокати/. 

Гигова и ко лобираха активно за промяна в ГПК, така че самите адвокатските колегии, а не съдилищата, да си определят възнагражденията. Сега те се предлагат от съответните адвокатски колегии, но възнаграждението им се определя от съда. Пропускаме тук въпроса дали е коректно съдът да определя тези хонорари, но пък да дадеш хляба и ножа в една и съща ръка си е откровен конфликт на интереси.

Промените в ГПК бяха прокарани с гласовете на ГЕРБ и ДПС-Пеевски и след ветото най-вероятно ще бъде направен експресен опит пак да бъдат прокарани с гласовете на ГЕРБ и ДПС-Пеевски още тази седмица.

Защо това е важно? Все пак става дума за един текст, който засяга около 300-400 от 16 000 адвокати в страната. Отговорът е, че през избора на особени представители председателите на адвокатските колегии могат да “раздават порции”, да се създават зависимости и да се отглеждат “обръчи”. 

“Послушните” адвокати могат например да станат особени представители по дела за несъстоятелност с огромен материален интерес и съответното солидно възнаграждение, което хората на Пеевски искат да могат да си определят сами. 

Непослушните пък ще получават мизерни пари да представляват безимотни граждани. 

В най-голямата колегия САК, но също и в много колегии из страната, чиито председатели също скочиха на амбразурата, предпочитат да определят особените представители на тъмно и по усмотрение на шефа. А това говори за благодатна почва, в която семената на паралелната и задкулисна власт, основана на зависимости и страх, лесно покълват.

Преди няколко дни адвокатът от САК Блага Тавар инициира петиция за външен одит на САК, с акцент върху осветяването на механизмите за назначаване на особени представители. До момента тя е подкрепена от стотина души. Инициативата никак не се хареса на Валя Гигова – още един елемент, който потвърждава корпулентни обвързаности, които тя категорично отрича.

Айдукатура

Мрежите за влияние на най-мразения политик според социологическите проучвания зависят не само от политици, съдии, прокурори, следователи, комисари и други подчинени на зависимости официални лица, но и от доверени адвокати. Достатъчно е да припомним, че адв. Сашо Ангелов беше разкрит като собственик на свързани с Пеевски офшорки.

Изследвали сме и връзките с Пеевски на скандалния адвокат Момчил Мондешки, известен от записите “Яневагейт”, а покрай случаите “Осемте джуджета” и “Мартин Нотариуса” на светло изскочиха имената на половин дузина адвокати, които са действали не по деонтологичните правила на професията, а като откровени айдуци. Или ако предпочитате с рима – айдукати.

Айдукатите са важни за Пеевски и тяхното умножаване и контрол минават през овладяване на административното ръководство. Засега адвокатското съсловие проявява някакви съпротивителни рефлекси, но те затихват. Идентификацията и осветляването на връзките с Пеевски очевидно не се нравят най-вече на ръководителите.

“Не познавам Делян Пеевски, никога не съм се срещала и разговаряла с него” – твърди  Гигова в отговор на въпрос какви са нейните отношения със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх. Нещо повече – тя се обяви срещу него с думите “открито съм заявявала позициите си срещу водената от него политика”. В социалната мрежа Facebook Гигова изрази възмущение от свързването й с Пеевски с думите, че през 1989 г. е протестирала “по митинги и бдения”.

Проверка на фактите: през 1989 г. успелият млад мъж Пеевски е бил на 9 години и няма нито един митинг или бдение срещу него.

Въпроси към адв. Валя Гигова и нейните отговори. Не са публикувани личните нападки и квалификации, но те могат да бъдат прочетени в неин публичен коментар във Facebook.

1. По първия въпрос: В какви отношения сте с адв. Стефан Марчев, с когото имате имотни сделки? Имате ли фактическо съжителство?

С адвокат Стефан Марчев живея във фактическо съжителство повече от 20 години и на практика сме семейство. Това е публичноизвестен факт. Имотни сделки между мен и него са сключвани по повод на мои роднини, както обичайно се случва между роднини – в единия случай за жилище на възрастните ми родители, а в другия случай – за жилище на двете си деца.

2. По втория въпрос: В какви отношения сте с г-н Хамид Хамид и имали ли сте с него срещи на живо или разговори?

Господин Хамид Хамид познавам като депутат и участник в състава на комисията по правни въпроси, сигурно повече от 10 години. Водила съм многократно разговори с него по различни законопроекти, както и с всички други членове на правната комисия в този и предишни парламенти –  в сградата на Народното събрание, и най-често в залата на правна комисия. Нямам други професионални, служебни или лични отношения с г-н Хамид Хамид, който е колега адвокат.

3. По третия въпрос: Познавате ли г-н Делян Пеевски и имали ли сте с него срещи на живо или разговори?

Не познавам Делян Пеевски, никога не съм се срещала и разговаряла с него. От Вашия сайт разбрах, че съм “прокси” на човек, когото не познавам. […] няма как да се познавам с Делян Пеевски и […] не само, че нямам нищо общо с г-н Пеевски, а открито съм заявявала позициите си срещу водената от него политика. Достатъчно е да проследите позициите ми и при обсъждане на промените в Конституцията – както в Комисията по конституционни и правни въпроси, така и изразени пред журналисти, включително да изслушате последното ми интервю в БНР пред Силвия Великова. Толкова по темата Пеевски. […]

4. По четвъртия въпрос: Какво Ви мотивира да възложите становище от ВАдС до ВКС и ВАС за неимуществените вреди на юридически лица на адвокат от кантората на адв. Явор Камбуров?

Изготвянето на становище е възложено на адвокат Иван Генчев, когото не познавах, но ми беше препоръчан от адвокат доц. Траян Конов като докторант, който защитава докторантура именно по въпроса за неимуществените вреди на юридическите лица. Становища на адвокат Иван Генчев по темата за неимуществените вреди са публикувани в уважаваното списание “Търговско право” и на сайта Lex.bg, преди да бъде изготвено становище за Висшия адвокатски съвет.

Изготвеното становище от адвокат Иван Генчев е прието от Висшия адвокатски съвет и е представено пред Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Въпросът за неимуществените вреди на юридически лица е спорен – иначе не би имало и тълкувателно дело. Какво ще бъде крайното становище – зависи изцяло от съдиите във ВКС и ВАС. Становището на Висшия адвокатски съвет, че юридически лица могат да търпят неимуществени вреди, се поддържа в изразени становища пред ВКС и ВАС от проф. Ангел Калайджиев, доц. Боряна Мусева и доц. Траян Конов.

Мотивите ми за възлагане на становището са изцяло професионални, каквито са били винаги – намиране на колега адвокат, който има специален и задълбочен интерес към съответната тема, което се установява в случая и от задълбочения сравнително-правен анализ на темата за неимуществените вреди.

Становищата на Висшия адвокатски съвет, независимо от кого са подготвени, са становища на Висшия адвокатски съвет, защото се приемат от Висшия адвокатски съвет в рамките на компетентността му и се представят като становища от негово име – на Висшия адвокатски съвет.

От кой офис (адвокатско дружество) е адвокатът е без никакво значение и това никога не е имало значение. Становищата от Висшия адвокатски съвет винаги се изготвят от специалист по конкретната тема, безвъзмездно. Самата аз преди да стана член на Висшия адвокатски съвет, съм изготвила над 20 становища от името на Висшия адвокатски съвет в областта на вещното право, изпълнителното производство и несъстоятелността – всички достъпни на сайта на Висшия адвокатски съвет. Становищата по наказателно-правни проблеми, например, от години се изготвят от колеги от офиса на адв. Даниела Доковска заради опита и квалификацията им по тези въпроси. 

5. По петия въпрос: Какво Ви мотивира да определите адвокат от кантората на адв. Явор Камбуров като администратор на лични данни на ВАдС?

Длъжностно лице по защита на личните данни на Висишият адвокатски съвет към момента е доц. Андрей Александров, адвокат от САК, който едва ли се нуждае от представяне. 

Предложила съм адвокат доц. Андрей Александров за длъжностно лице, а същият е определен с решение на Висшия адвокатски съвет въз основа на преценка за опита и квалификацията, които има в сферата на защита на личните данни, включително и предходен опит като Длъжностно лице по защита на данните на Софийска адвокатска колегия. 

Един адвокат от коя кантора или в кое адвокатско дружество е без значение при положение, че е специалист и изпълнява възложените му функции. Преди доц. Андрей Александров да бъде избран от Висшия адвокатски съвет за длъжностно лице по защита на данните, тази функция изпълняваше адвокат Ана Велкова, която дълги години беше съдружник с Ивайло Дерменджиев, което е било без значение за преценката дали да бъде избрана или не за длъжностно лице по защита на данните. Висшият адвокатски съвет прави своя избор винаги заради качествата на хората и какво представляват като професионалисти, а не заради това от кое адвокатско дружество са.

6. По шестия въпрос: Какво Ви мотивира да предложите ВАдС да закупи сграда за 9 млн. евро от лице, близко до ДПС?

Предложение към Висшия адвокатски съвет да придобие сградата в гр. София, ул. “Калоян” № 8, беше отправено от собственика на останалата част от сградата, в която  Висшия адвокатски съвет е собственик на четвъртия етаж, което е съвсем нормално, а и обичайно така се прави. След като беше получена офертата във Висшия адвокатски съвет, понеже поназнайвам нещо от вещно право, именно аз прегледах документите за собственост на цялата сграда, макар същите да са били преглеждани по времето, когато Висшият адвокатски съвет е придобил четвъртият етаж от същата сграда.

Нито знам кой е собственикът, нито съм водила разговори с него. Комуникация съм водила единствено с адвокати по повод установяване на статута на сградата и уточняване на параметри на евентуална сделка, начин на плащане на цената и други правни въпроси.

Цената беше консултирана от Висшия адвокатски съвет, първоначално предложената цена беше значително намалена, но до сделка не се стигна. Защо?

Независимо, че имаше решение на Висшия адвокатски съвет да влезе в преговори, се оказа, че има голямо нежелание и съпротива сред адвокатите да се придобие сградата, защото беше разпространена невярна информация, че ще бъде увеличен членският внос,  ако се придобие сградата с кредит за закупуването й, което не е така. Така или иначе до сделка не се стигна и лично предложих отмяна на решението на Висшия адвокатски съвет за покупка на сградата, защото намирам за недопустимо да се прави дългосрочна инвестиция при липса на съгласие в адвокатурата за това.

И до днес смятам, че това е пропуснат шанс за адвокатурата да консолидира собствеността си  в центъра на София (както посочих – четвъртият етаж от тази сграда е собственост на Висшия адвокатски съвет), която да бъде знакова за адвокатурата, каквито  сгради има навсякъде в Европа. На фона на ръста на цените на недвижими имоти е пропусната възможността да се придобият над 7000 кв.м. площ в центъра на София и две подземни нива с паркоместа на цена, което едва ли ще се повтори.