Кино „Влайкова” – още едно кино, което се бори да оцелее в родната действителност. В средата на този месец то навършва 91 години.

Със средства на учителката от Битоля Мария Влайкова, съпруга на писателя Тодор Влайков, киното започва живота си в новопостроена сграда на живописната калдъръмена уличка „Цар Иван Асен ІІ”. Целта му е била да е „средище за култура, читание и прочие”, а за да я осъществи, Влайкова ипотекира къщата си и тегли няколко заема.

„Чела съм, че Ран Босилек е виждал с очите си как двамата съпрузи носят тухли и работят наравно с работниците в най-големите жеги. Толкова много са искали да построят това място”, разказва Йорданка Илиева, чест посетител на киното. Мария Влайкова дарява сградата на квартала и в завещанието си пише, че иска тя завинаги да остане кино. Именно заради нейната воля кино „Влайкова“ не е преставало да работи вече девет десетилетия с изключение на годините през Втората световна война.

И днес се прожектират по три филма всеки ден, предимно европейски и български. С нестандартно кино, с домакинстване на фестивали, конкурси, концерти и литературни вечери кино „Влайкова“ се опитва да оцелее. Самата атмосфера на киносалона пренася зрителя в магията от едно време, защото залата е запазена в оригиналния си вид, така както са я виждали нашите баби и дядовци, пише jivotatdnes.bg. Извършвани са единствено освежителни ремонти и претапициране на седалките. Местата преди са били 300, но сега са намалени на 80. По стените се виждат снимки на известни актриси на младини, плакати от стари филми и портрети на семейство Влайкови. В залата може да се чуе шумът на прожекционния апарат.

За пускането на филми, техническата поддръжка и дори продажбата на билети отговаря Димитър Митев, известен на хората от квартала като „чичо Митко”. Той е един от двамата оператори в кино „Влайкова“ и за него прожектирането на филми е сбъдната мечта. Разказва ни как, като бил малък, всички се чудели на тая „чудесия” – на един бял „чаршаф” да тичат хора и да не изпадат, да се стрелят, да падат бомби, а на другия ден и сградата да си е там, и чаршафът да е цял. Още след първия филм, който чичо Митко е гледал, той решил –  трябва да стане част от тази магия. Така и се случва – от вече 50 години той се занимава с кино, а във „Влайкова” е от 20 години и казва, че и за миг не е съжалил за взетото решение преди толкова много време. Чичо Митко ни завежда до апаратната. Там е като в капсула на времето. Оказва се, че точно тук е единствената лентова машина, която все още работи перфектно. Виждаме и старите ленти – те са огромни и тежки, но сега събират само прах. „Вече никой не прави филми на лента – споделя операторът. – Много скъпо им излиза. Всичко е на дискове. Че даже някои от тях са толкова некачествени, че на втората прожекция се надраскват и картината се насича, не върви гладко”, каза още събеседникът ни. 

Интересът към филмите в киното не е голям. Според някои посетители много хора са чували за кино „Влайкова”, но не знаят къде се намира. Други пък разказват с носталгия как едно време това е било най-емблематичното място за романтични срещи. Опашките са се виели чак до улицата, а билетът е бил само 20 стотинки. Сега обаче филм се пуска дори за двама зрители, колкото се съберат, но рядко надхвърлят 10 души за прожекция.