На 77 години почина големият интелектуалец Цветан Тодоров. Философ, литературовед, антрополог и есеист, един от най-влиятелните хуманитаристи на нашето време, Тодоров бе известен с трудовете си по литературна теория и есетата си върху проблема за Другия и тоталитарния опит.
 

Роден през 1939 г. в София, Тодоров емигрира във Франция 24-годишен, където е сред блестящите студенти на известния семиотик и философ Ролан Барт и основава журнала Poetique с колегата си структуралист Жерар Женет. Преводите на Цветан Тодоров спомагат за разпространението на мисълта на руските формалисти на Запад. Интересите му първоначално са насочени в полето на литературната теория и кулминират в сборника "Поетика на прозата" от 1971 г., смятан за един от най-важните от ранния му период.
 

След 80-те Тодоров се заема с теми като като колонизацията и отношението към Другия, морала в концентрационните лагери и тоталитарния опит, Просвещението и демокрацията. Книгите му са преведени на 25 езика. През 2008 г. философът получи високата испанска награда "Принцът на Астурия" за обществени науки – за приноса си към разбирането и развиването на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който насилието оставя върху колективната памет, пише dnevnik.bg.
 

Сред най-важните книги на Тодоров са "Поетика на прозата", "Завладяването на Америка", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". Тодоров за последно бе у нас през 2014 г. за представянето на книгата си "Несъвършената градина". "Мисля, че враговете на съвременните демокрации са вътре в тях", каза тогава той.