Хаос цари около предложения от кабинета компромис със забраната за финансиране на нови лекарства от здравната каса.

Здравният министър Кирил Ананиев обяви, че специална комисия към неговото ведомство ще разглежда всеки отделен случай на пациенти, които имат нужда от лечение с медикаменти, попадащи под забраната. В случай че комисията, в която ще има "утвърдени специалисти", реши, че болният наистина има нужда от новата молекула, тя ще се плаща от МЗ, а не от здравната каса.
 

В момента под мораториума попадат 32 нови молекули, като според МЗ само за 4 от тях няма осигурено алтернативно лечение. Те са за редки болести и ще се поемат от бюджета на министерството, ако комисията реши. При останалите 28 има и друго лечение, което се плаща от касата, но ако се реши, че пациентът – например онкологично болен, се нуждае именно от новото лекарство и не се повлиява добре от досегашната терапия, той също ще получава медикамента, отново от МЗ. 
 

Според оценки на самото МЗ новите 32 лекарства са за около 8600 пациенти, а прогнозната им цена е около 40 млн. лв. Това значи, че може да се наложи всеки ден комисията към МЗ да разглежда десетки случаи, което пък да доведе до забавяне на решения и лечение. Освен това в бюджета на министерството не са предвидени подобни средства. Дори и те да се намерят, механизмът, по който сега МЗ има право да плаща за лекарства, е различен от този на здравната каса и по-бавен. Касата плаща директно на цени, определени от комисията по позитивния списък, докато МЗ трябва да прави търгове по обществени поръчки. Този механизъм за осигуряване на медикаменти за онкологията беше в сила допреди няколко години и водеше до постоянни липси на лекарства поради лошо планиране и контрол от страна на МЗ. Немалко пациенти успяха и да осъдят министерството за отказ от лечение заради забавена терапия.
 

Бившият подуправител на НЗОК: Мораториумът е автогол

Мораториумът върху лекарствата е абсолютен автогол, който е пробутан от експерти на правителството, обяви подпуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Петров, който вчера подаде оставка.

„Още юли предложихме законодателни мерки за лекарствата, но всички те бяха стопирани в министерството. А дори и без тях, събрахме около 70 млн. лева повече от предвиденото от отстъпки, което означава, че и по други механизми могат да бъдат освободени пари за новите формули“, каза още той. 

„Авторите на тази идея са шефката на лекарствената дирекция в касата – д-р Галя Кондева, и зам.-министър Жени Начева, която тогава беше съветник на Кирил Ананиев като председател на Надзорния съвет, както и проф. Плочев, който ги подписа тези неща и ги узакони. Мисля, че голяма част от депутатите не искаха да гласуват този мораториум, но тъй като щеше да изглежда като бламиране на новия министър, това мина. И нов потенциален автогол се бута в момента на министъра и на правителството, и то от същите хора“, каза още д-р Петров.

Бившият подуправител на НЗОК коментира и темата с освобождаването му от поста. „Процесът беше взаимен, но инициативата е от проф. Плочев, който след малкото време, в което работихме, каза, че повече не може да работи с мен. Но после разбрах, че това е било под натиск на бившия екип на Министерството на здравеопазването и най-вече на зам.-министър Лидия Нейчева. Проф. Плочев не се появи, за да ми каже за какво става въпрос, но сигурно иска да си подмени екипа." 

Според д-р Петров управителят на НЗОК не познава терминологията. „Може ли да говори по телевизията, че не знае какво е Брутен вътрешен продукт и т.н. Второ, координацията на администрацията в касата в момента е на почти нулево ниво. А националният рамков договор трябва да бъде подписан до февруари“, обясни той.
 

Източник: segabg.com