„Музика ще свири, фойерверки ще се гърмят и светят и после в полунощ на 1 януари България – най-бедната и „най-корумпирана“ страна в Европейския съюз, ще поеме ротационното председателство на ЕС.“

Така започва статията на Дженифър Ранкин, кореспондент на британското издание Guardian от Брюксел. В нея се казва, че „повече от десетилетие след като България се присъедини към ЕС, остават въпроси за това как тя се справя с корупцията, а присъствието на крайнодесни партии в правителството е причина за притеснение. Според индекса за възприятие на корупция на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС“, пише изданието.

В материала е цитиран доклад на Центъра за изследване на демокрацията, според който повече от 1 на всеки пет участва в корупция, или 1,3 милиона българи. „Достигнахме момент на държавна корупция, който може да бъде описан като заловена държава“, казва Огнян Шентов, председател на центъра.

„Антикорупционни активисти сочат за причина българския клон на „Лукойл“, кремълска енергийна компания, която доставя 100% от петрола в страната. „Лукойл“ е най-голямата компания и изглежда да има монопол над властта на няколко последователни правителства, които създават закони, обезкуражаващи конкуренцията“, пише изданието.

„Друга червена точка е забавянето за разследването на сенчестия казус около фалита на Корпоративна търговска банка – четвъртият най-голям заемодател до 2014 г., която, изглежда, е участвала в сблъсък с богат собственик и политик.“

В статията също така се напомня, че евромониторингът над съдебната ни система е трябвало да продължи само няколко години. 11 години по-късно Европейската комисия продължава да публикува годишни доклади, но анктикорупционнните експерти се притесняват, че натискът се е отслабил.

„Очевидно механизмът доведе до резултати. България успя да озапти организираната престъпност“, казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. „Но по отношение на корупцията и правосъдната реформа тя не дава резултатите, които ЕС и Брюксел очакваха.“

Високопоставен служител на Европейската комисия, който остава анонимен, споделя пред изданието, че ЕК не смята да отменя или смекчава евромониторинга по политически причини. Докладите няма да приключат, докато „не видим всички критерии и препоръки, изпълнени в доклада“, казва той, цитиран от terminal3.bg.

В статията също така се казва, че България за разлика от Унгария и Полша не е „проблемна държава“, която е изправена пред санкции, нито като Гърция има сериозни финансови проблеми. Това също навярно е причина ЕС да не желае да става изключително суров със София.

„Солидното финансово състояние и предвидимост на София под център-дясното правителство на Бойко Борисов може би обясняват защо Жан-Клод Юнкер, председателят на ЕК, призовава България и Румъния да се присъединят „незабавно“ към Шенген. Франция, Германия и други западни страни блокират влизането на двете страни в Шенген от години заради притеснения около корупцията.“

„Навремето малките страни  се страхуваха от Брюксел, виждайки го за много силен. Сега ако имаш фискална стабилност и сътрудничиш по големите въпроси, няма да имаш проблеми“, казва Хедър Грабе, директор на Open Society European Policy Institute.

Най-големия проблем за България по време на нейното председателство по-скоро изглежда ще бъдат министрите, част от ксенофобския коалицонен партньор „Обединени патриоти“, смята Guardian. „През октомври вицепремиерът Валери Симеонов бе признат за виновен за реч на омразата през 2014 г., в която нарича ромите „нагли самонадеяни и озверели човекоподобни“ и сравнява ромските жени на „помиярки“.

„Източник, който познава Борисов, твърди, че тези министри не са влиятелни, но техните виждания повдигат тревога в Брюксел. Европейският комисар Вера Юрова заяви пред Politico, че е „притеснена“ за ситуацията и наблюдава правителствените политики към ромите.“