Когато започнах да използвам Фейсбук, много ми харесваше идеята, че мога да следя какво се случва с всичките ми съученици, или пък да разглеждам стари снимки с бившите ми съквартиранти, или просто да мога да добавя всеки нов човек, който се появи в живота ми и да няма нужда да полагам големи усилия, за да поддържам отношенията помежду ни. Фейсбук се е превърнал в национално забавление, където можеш да срещнеш всякакъв тип снобари, пише Сара Джионг за The Verge.

След 12 години във Фейсбук може би единствено успях да избягам от социалната мрежа за почти година. През тази година най-накрая успях да разбера какво е Фейсбук и как ни влияе. Идеята да не използвам социалната мрежа беше един вид моя, но всичко започна след като Фейсбук блокираха профила ми, докато не се съглася да се преструвам на един от покемоните. 

Една сутрин през 2015 влязох в профила си и видях, че съм получила изкряща синя отметка до името си. Няколко часа по-късно получих имейли от различни представители на Фейсбук, които ми честитяха. 

Но как бяха преценили, че аз заслужавам да бъда официален профил? Писах им съобщение обратно, за да ги попитам защо съм избрана. Техният отговор беше доста противоречив и не стана ясно на какъв принцип избират публичните фигури и официалните профили. 

Аз обаче реших да се позабавлявам и след няколко дни смених профилната си снимка на покемон, а двете имена на “A Literal Psyduck” и официално да се превърна в покемон.

Сега можех да се преструвам на птица и да отговарям на приятелите си с “PSYYYY?”, докато синята отметка до името ми показваше, че съм публична фигура.

Игрите и забавлението свършиха, когато публикувах снимки в Twitter, след като Алекс Стамос, главният отговорник по сигурността във Фейсбук, ме последва. Той се свърза с мен, за да ми благодари, че съм "открила бъг" в системата и на следващия ден профилът ми беше блокиран, докато не изяснят моята самоличност. 

Стамос ми каза, че трябва да докажа, че съм покемон, ако искам да бъда покемон във Фейсбук, и аз си казах, че ще бъда покемон, дори това да бъде моят край в социалната мрежа. Редактор написа писмо, че истинското ми име е "A Literal Psyduck", а управител в Yale състави препоръка за мен. 

Тъй като нямах намерение да доказвам самоличността си или да сменя обратно името си, реших просто да спра да ползвам Фейсбук.

КОГАТО ИЗТРИХ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА FACEBOOK ОТ ТЕЛЕФОНА СИ (ВИДЕО)

Първата седмица без Фейсбук беше вълнуваща. Нямаше нужда вече да обмислям какви статуси да публикувам, да обмислям чии статуси да харесам, кои статии да коментирам и кои мемета от групата “I FUCKING LOVE SCIENCE” да споделя. 

Понякога ми липсваше възможността да пиша на някой на секундата, но пък ако трябваше да се свържа с приятели винаги успявах да намеря начин. Но в последствие разбрах, че изпускам много неща. Лични известия от най-близките ми хора. Купони и социални събирания. Годежи, сватби и бебешки снимки. За всички тези неща аз разбирах месеци по-късно. 

През годината, когато не използвах Фейсбук, всъщност бях изпаднала в депресия. Не знам дали беше изцяло, заради Фейсбук, или може би изобщо не беше заради това, но имах много време да помисля над живота ми и да осъзная колко крехки са всички приятелства в днешния дигитален свят.

Голяма част от емоционалния труд за поддържането на социални контакти, който предишните поколения са полагали, вече изглежда ненужна. Не се налага да записваме кога са рождените дни на нашите близки и приятели, нито пък да звъним по телефона, когато искаме да поканим някой у нас или на концерт, или пък да споделим статия по имейл, и дори да изпратим картички за Коледа или Великден. Всичко това може да бъде изпълнено онлайн в рамките на няколко клика и сигурно ще ни отнеме не повече от 5 минути. Нашите родители и техните родители, обаче, са инвестирали часове в планирането и изпълнението на подобни емоционални задачи. 

Фейсбук е дигиталният еквивалент на секретарка, която ти напомня, че нечий рожден ден предстои или пък ти праща покани за подходящи събития. С други думи, Фейсбук превръща емоционалния труд – който обаче е важен, когато обичаме някого – в един доста успешен и доходен бизнес.

ЗУКЪРБЪРГ СЪБИРА ЛИЧНИТЕ НИ ДАННИ, ДОРИ И ДА НЯМАМЕ ПРОФИЛ ВЪВ ФЕЙСБУК (ВИДЕО)

Да се откажеш от Фейсбук не е лесно, когато компанията в много случаи е успяла да се наложи като незаменима. А дори и да си от малкото хора без регистрация, Фейсбук може вече да има "таен профил" с твоята информация, която е събирала през познатите ти, които имат регистрации. 

Накрая обаче не издържах и въведох името си във Фейсбук и отново можех да се наслаждавам на безсмислените статуси и бебешките снимки. И така всяка година се чудя дали това ще е годината, в която ще започна да изпращам коледни картички. 

ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ОСТАВИ МАРК ЗУКЪРБЪРГ БЕЗ ДУМИ (ВИДЕО)