“Единен граждански номер оттук нататък ще може да се иска само тогава, когато специален закон го е предвидил,” това заяви председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов в сутрешния блок на БНТ. 

Според новия регламент на Европейския съюз за защита на личните ни данни, публичните и частните лица, както и предприятията, ще имат ограничено право да изискват достъп до ЕГН, лични документи и други лични данни. По думите на Караджов, независимо от това дали ще има нов закон или не, евроейският регламент ще влезе в сила, като държавите членки ще могат да предвидят допълнителни условия за прилагането на регламента, съобразно законодателството си.

„ЕГН-то е уникален идентификатор. Той се дава не само на българските граждани, но и на чужденци, които получат българско гражданство и на мигранти, които получат статут на убежище. Целта му е да идентифицира физическите лица. Въпросът тук е да не се използва прекалено широко, когато няма необходимост от идентификация с ЕГН“, обяснява Караджов.

“Правилата ще ограничат обработването на единен граждански номер в неговия минимум за постигане на конкретните цели,” казва председателят. Въведени са правила, които да ограничат обработването на ЕГН от публичния и частния сектор, когато не е необходимо и законът не го изисква, добавя той. 

Много фирми до днес предпочитат да събират възможно най-много информация, без дори да имат яснота за какво им е необходима. Караджов заявява, че често копие от личната карта не би трябвало да се събира. Интернет търговците, например, нямат нужда от ЕГН, а единствено от адрес.

Мобилните оператори, които изискват копие от лична карта, са получавали санкции от комисията за защита на личните данни, споделя Караджов. По думите му става ясно, че където има основание за обработване на лични данни, трябва да има и споменат срок за съхранението им. Ако няма упоменат срок в закона, европейският регламент и Законът за личните данни задължава администратора да обяви „разумен“ спрямо целта срок, добавя той. 

Председателят на Комисията за защита на личните данни е на мнение, че е неразумно, например, работодателите да съхраняват прекалено дълго личните данни на потенциални нови служители, затова законът постановява публичното или частното предприятие да съхранява личните данни на лицата, кандидатствали за работа, максимум 3 години.

Източник: Novini.bg