След като президентът Румен Радев наложи във вторник вето върху приватизационната поправка "Домусчиев", премиерът Бойко Борисов нареди на парламентарната група на ГЕРБ да изработи и внесе нова поправка в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, която да свали всички съмнения за лобизъм в полза на една или друга страна.

Новите текстове трябва категорично да предвидят забрани за разпростиране на действието спрямо заварени приватизационни договори, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ и обещаха те да бъдат представени по-късно през деня. Макар обявяването им да беше насрочено за 14 часа, депутатите на ГЕРБ все още не са сторили това. Корекцията, която дава право на приватизаторите да не се плащат неустойки за неизпълнение на договора за придобиването на държавни активи, ако са минали пет години от покупката им, спасява бизнесмена Кирил Домусчиев от плащане на 58 млн. лв. неустойка заради това, че не е изпълнила ангажимента си да поддържа определен тонаж на корабите от закупения от неговата компания "Български морски флот" (БМФ) в продължение на десет години след приватизацията на параходството.

След скандал и спорове и редакции в пленарна зала, текстът бе приет окончателно от парламента на 18 юли. Има тълкувания, че от промените ще могат да се възползват и други едри бизнесмени, сред които приватизаторите на "Булгартабак", Киноцентъра в Бояна, "Полимери" Девня и други, които също не изпълняват ангажиментите по договорите за придобиването на бившите държавни активи. При дискусиите в парламента не са представяни и дискутирани становища за ефекта от поправката върху останалите приватизационни сделки в казус на неизпълнение и от какви неустойки би се лишила от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Мотивът на президента за връщането на поправката "Домусчиев" е, че тя не само не защитава обществения интерес, но дори го уврежда съществено. Според него "конкретният времеви обхват на задълженията по всеки приватизационен договор трябва да се определя според обекта на приватизацията и осъществяваната дейност, а не да се подчинява на формални законови ограничения, които създават преимущество на купувачите за сметка на обществения интерес". "При липса на яснота какви са тези специфични задължения, границите на преценката за кои задължения да се прилага 5-годишният срок са широки. Следва да се има предвид, че когато няма обективни критерии, които да очертаят пределите на тази преценка, корупционният риск се увеличава", посочва се в мотивите на държавния глава.

Той смята, че прилагането на поправката и за сключени приватизационни договори, по които досега не са плащане неустойки за следприватизационни задължения през първите пет години, ще позволи преразглеждане на договори, сключени при действието на правила, които не са позволявали тяхната промяна. Радев остава на мнение, че приватизационните договори трябва по принцип да се изпълняват във вида, в който са сключени.

"Прилагането на ограничението за 5-годишен срок на специфичните задължения и спрямо действащите приватизационни договори ще има за последица освобождаване на купувачите от такива задължения, за изпълнението на които в договорите е предвиден по-дълъг срок. По този начин се изключва възможността да се търсят неустойки за тяхното неизпълнение за периода над 5 години", пише в мотивите. Според президента, няма оценка как ще се отрази поправката върху очакваните постъпления от неустойки в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

"Както е известно, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват", посочва още държавният глава, според когото върнатите от него промени биха облагодетелствали и неизправни купувачи, които имат непогасени плащания за неустойки за период след първите пет години от придобивката. Останалите текстове от Закона за приватизация и следприватизационен контрол – за онлайн продажба на имоти на фирми с повече от 50 процента държавно участие облекчаването на изискванията за обезпечаване на задължения на търговци и производители на електрическа енергия към Фонд "Сигурност на електроенергийната система“, се подкрепят от Румен Радев. Наложеното от него вето резонно бе подкрепено от БСП, която го определи като абсолютно основателно.

Лидерът на социалистите Корнелия Нинова припомни, че партията ѝ е гласувала против закона. Той е тежко лобистки и обслужва интересите на определени олигарси, каза Нинова. Според нея въпросът е принципен – против такива текстове, които облагодетелстват частни лица за сметка на обществения интерес. По думите ѝ единственият начин да отпаднат от закона спорните текстове е да се подкрепи ветото на президента Румен Радев. Тя призова ГЕРБ и останалите парламентарни групи да гласуват ветото.

В противен случай, ако то бъде отхвърлено, БСП са подготвили жалба, с която ще сезират Конституционния съд. Корнелия Нинова призова управляващите да организират извънредно заседание на Народното събрание във ваканцията, за да бъде приключен въпросът. Тя посочи, че вероятно ГЕРБ обмислят законът да не действа със задна дата, да отхвърлят ветото, и да внесат нови поправки в закона. И допълни, че ако заседание не се инициира със задачата ще се заеме левицата.

Източник: Мediapool.bg