България официално ще подкрепи управлението на унгарския премиер Виктор Орбан, което е заплашено от европейски санкции заради проблемите му със спазването върховенството на закона и човешките права. Вицепремиерът Красимир Каракачанов съобщи, че Министерският съвет ще изготви позиция за Съвета на ЕС, в която ще се посочва, че България не подкрепя предложението на Европейския парламент за започване на процедура срещу Унгария по член 7 от договора за Европейския съюз.

Тя може да стигне и до лишаване от право на глас в ЕС, но това няма как да се случи, тъй като изисква единодушното одобрение на другите държави-членки, a Полша и Чехия вече се обявиха против. Каракачанов обясни, че предложението за формирането на българска позиция е било внесено от министрите на "Обединени патриоти" и е било прието.

"Смятаме, че това е нарушение на суверенитета на страна членка на ЕС", каза Каракачанов. Според него подобно решение може скоро време да последва и срещу България. "Днес е Унгария, утре това се готви за Полша, един ден това може да се стовари срещу България", каза той.

Каракачанов посочи, че политиката на Унгария се отнася до суверенното право на всяка една държава да променя своето законодателство и да провежда политика. "Ако това не се харесва на една ли друга парламентарна група в Европейския парламент, това си е техен проблем, а не е проблем на суверенната държава", посочи Каракачанов.

С голямо мнозинство евродепутатите подкрепиха миналата седмица стартирането на наказателната процедура срещу правителството на Орбан, но от българските представители само бившият премиер Сергей Станишев (БСП), бившият регионален министър Искра Михайлова, Филиз Хюсменова и Илхан Кючук от ДПС и Светослав Малинов (ДСБ) гласуваха "за". Орбан вече заяви, че ще оспори решението на Европейския парламент по съдебен път и контраатакува европейските институции, че действията им се дължат на това, че той не иска да приеме мигранти в страна си.

"Репресия срещу Унгария"

Вицепремиерът Валери Симеонов заяви от своя страна, че спрямо Унгария се извършва репресивна акция, която не почива на аргументи. По думите му днешното предложение на МС е мотивирано не само от нашите тесни връзки с Унгария, а и от липсата на сериозна юридическа или каквато и да било друга аргументация по предлаганото решение за налагане на санкции срещу Унгария.

Каракачанов допълни, че точното определение на това, което се случва с Унгария и опитите подобни решения да бъдат наложени спрямо Полша, е репресивна мярка. "Въвеждаме репресивна мярка срещу една държава, която групи от либерални политици обвиняват, че се управлявала авторитарно. 70% от населението гласува за Орбан. Инвестициите в Унгария са най-високите в Европа. Това илюстрира неверността на подобни твърдения“, коментира той. Каракачанов стигна още по-далеч, като сравни процедурата с инвазията на СССР в Унгария през 1956 г.

Мишените в ЕС и консервативно-либералният разлом

Министърът на околната среда Нено Димов допълни, че страните от Централна и Източна Европа трябва да работят заедно и да се защитават взаимно. "Имаме сходни проблеми и всеки от нас поотделно е сходна мишена, но заедно бихме могли да отстояваме тези проблеми", каза той.

"Това може би е ярка проява на нещо, за което говорим вече от 2014 година – в Европа вече има съвсем ясно видим консервативно-либерален разлом и това вероятно е стартът на кампанията в новата координатна система, която се задава. При всички положения това е много ясно изразено ценностно ниво, което малко има общо с дълбоките базови ценности на Европа, която не трябва да забравяме, че вече 2000 години е християнска и основните ценности на ЕС се надграждат над християнските“, коментира Нено Димов.

Това е първият случай, при който Европейският парламент (ЕП) се възползва от правото си на инициатива по тази тема. Процедурата по чл. 7 се използва изключително рядко: тя беше задействана за пръв път в края на декември 2017 г. срещу Полша, но по инициатива на Европейската комисия.

Европейският парламент одобри доклада на евродепутата от "Зелените" Джудит Сарджентини, според който Унгария създава опасност за нарушаване на европейските ценности и това оказва влияние върху другите страни в ЕС и върху доверието помежду им. Изброени са 12 области, с които управлението на Виктор Орбан е предизвикало тревога – конституционната и избирателната система; независимостта на институциите и правата на съдиите; корупцията и конфликтите на интереси; правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни; свободата на изразяване; академичната свобода; свободата на вероизповедание; свободата на сдружаване; правото на еднакво отношение; правата на хората от малцинства; основните права на мигрантите; икономическите и социалните права.

Източник: Мediapool.bg