Откакто министър на енергетиката от 2014 г. е Теменужка Петкова, неясно по-какви причини, отработило ядрено гориво от дейността на АЕЦ "Козлодуй" не се извозва за преработка в Русия, а изискванията на националната стратегия за управление на радиоактивните отпадъци са поне 50 тона тежко радиоактивни метали да се изнасят всяка година от площадката на работещата ни ядрена централа. Това коментира в свой пространен анализ, публикуван във Фейсбук, ядреният експерт и бивш ръководител на ядрения регулатор Георги Касчиев.

В него той критикува подвеждащи твърдения на Петкова в редица телевизионни интервюта от последните около две седмици, че не е вярно, че България в последните две-три години ядрената централа не транспортира за преработка отработилото си ядрено гориво (ОЯГ) в Русия, както е по-договор.

Касчиев обръща внимание, че отчетите на самата АЕЦ "Козлодуй", собственика ѝ БЕХ и Агенцията за ядрено регулиране еднозначно твърдят, че превози на опасния отпадък до Русия от 2014 г. досега не са извършвани. Експертът изчислява, че това води до трупане на силно радиоактивния отпадък на площадката на ядрената централа и пита къде са парите, с които би трябвало поне два пъти годишно да се вози ОЯГ за преработка в Русия. Касчиев се включва като арбитър в задочния спор между евродепутата на Реформаторския блок Светослав Малинов и енергийния министър. При свое гостуване в бТВ на 23 ноември Малинов повдига въпроса вярно ли е, че през последните две-три години ОЯГ от дейността на АЕЦ "Козлодуй" се трупа на площадката на централата.

Да бъдат ли спокойни гражданите?

"През следващите дни министър Петкова по най-гледаните телевизии категорично отрича това. Всяка изява завършва с призив към българските граждани да са спокойни", припомня Касчиев. Пред Нова ТВ на 24 ноември Петкова заявява, че не е вярно, че България не извозва ядрените си отпадъци. "Ние имаме договор с Русия, този договор предвижда извозването на това гориво на определена периодичност, така че нека да са спокойни българските граждани и господин Малинов, разбира се“, казва тя.

"Категорично не приемам когато някой се опитва да въвежда в заблуждение хората“, отбелязва Петкова преди това. Два дни по-късно, отново пред бТВ тя декларира същото и дори допълва, че темата била държавна тайна.

В анализа си Касчиев припомня, че след изваждането на ОЯГ от реактора то се премества в охлаждащи басейни и след три- до петгодишен престой там се премества в междинно хранилище, където може да остане до 50 години. След това силно радиоактивният отпадък би трябвало да се преработи като се отделят плутоният, уранът и високоактивните продукти на деленето. Последните се смесват с разтопено стъкло и се затварят херметично в метални контейнери. След това те би трябвало да бъдат погребани завинаги в подходящи специални подземни хранилища, обяснява експертът.

До 1989 г. използваното у нас ядрено гориво е било връщано в Съветския съюз. Година по-късно в АЕЦ "Козлодуй" се изгражда хранилище за съхранение на ОЯГ под вода. Работещите тогава шест ядрени блока годишно генерират около 90 т тежки радиоактивни метали (ТМ) в ОЯГ и с времето хранилището започва да се запълва и затова се възобновява практиката за извозване на използваното гориво в Русия, където след остъкляването му, тя да започне да ни го връща за погребване след 2025 г. Това означава да се изгради подземно хранилише за високо радиоактивни отпадъци (РАО), чиято цена е около 4 млрд. евро, а може би и повече, посочва ядреният експерт.

Той обръща внимание, че пари за такова съоръжение не се отчисляват от никъде. Мокрото хранилище за ОЯГ има лиценз до 2024 год., към края на 2016 год. в него се съхраняват над 523 т ТМ в ОЯГ. След спирането на малките ВВЕР-440 блокове по настояване на Брюксел е решено да се изгради ново хранилище за сухо съхранение на ОЯГ от тях. През 2016 год. то е лицензирано и към края на 2016 год. в него се съхраняват над 87 т ТМ в използваното ядрено гориво от І-ІV блок.

Източник: Медиапул