НАТО разширява присъствието си в Черно море и с това отправя сигнал към Русия и Украйна. Каква връзка има този сигнал със събитията в Керченския проток и защо САЩ поеха лидерската роля?

Одеса посрещна "Доналд Кук". Базираният във военноморската база в Испания американски ракетен разрушител напоследък е чест гост в Черно море. Бойният кораб е снабден с модерна противоракетна система. През януари корабът беше в Батуми, където проведе учения с грузинската брегова охрана. На 26 февруари украинският президент Петро Порошенко посети кораба в одеското пристанище и се срещна със специалния пратеник на САЩ за Украйна Курт Уолкър. Петро Порошенко нарече срещата "символична", а пристигането на ракетния разрушител в Одеса – "важен сигнал за Кремъл", че "Крим е украински" и че е "гаранция за свободното плаване на кораби в региона". Без да афишира, но намирайки се под неотклонното внимание на руския черноморски флот, НАТО разширява присъствието на свои кораби в Черно море. Освен "Доналд Кук", в региона се намира и Втора постоянна минна група на НАТО, начело с германската плаваща база "Вера". През януари в Черно море навлезе и десантният кораб на американските ВМС "Форт Макхенри", но не посети Украйна. А през декември миналата година в Одеса беше и британският разузнавателен кораб "Ехо".

Навлизането на бойни кораби в Черно море се осъществи малко след инцидента в Керченския проток. Тогава руски кораби използваха оръжие и прихванаха два катера на украинските ВМС, които плаваха от Одеса към Мариупол. Експертката по военноморските въпроси за Черно море Дебора Сандърс заяви в разговор с ДВ, че тези събития "са тясно свързани". По думите ѝ, Европа е реагирала твърде бавно на инцидента в Керченския проток по дипломатически пътища. И затова е бил приет "по-скоро военен" подход – чрез засилване на присъствието на натовски кораби. Представителят на Украйна в НАТО Вадим Пристайко също потвърждава пряката връзка между събитията. "Това е един от отговорите на съюзниците на инцидента в Керченския проток", заяви той. Той твърди, че Украйна "моли съюзниците да увеличат присъствието си в Черно море, за да бъде показано на Русия, че плановете ѝ за изтласкването ни от Черно и от Азовско море ще се натъкнат на твърд отговор от международната общественост".

САЩ поемат лидерската роля, Турция е сдържана

Дебора Сандърс обръща внимание на факта, че САЩ са поели неформалното лидерство в разширяването на присъствието в Черно море. "Мисля, че САЩ искат да се противопоставят на всички заплахи по море в целия свят. Достатъчно е да погледнем към Южнокитайско море, където те участват в операции за свободна навигация. Очевидно те провеждат такива маневри и в Черно море и изпращат ясен сигнал към Москва, че Черно море не е някакво руско езеро", посочва тя. "Навремето това се наричаше военноморска дипломация. И "Доналд Кук" изпълнява точно такава мисия. Той се опитва да ограничи влиянието на Русия в Черно море, особено след инцидента в Керченския проток", допълва тя.  Дебора Сандърс свързва присъствието на американския боен кораб с опасенията на Киев от евентуална блокада на Одеса. А Одеса е главното пристанище на Украйна, което стана и нейна военноморка база след анексията на Крим.

Наблюдателите отбелязват, че на фона на американската активност в Черно море Турция се държи сдържано с нейния мощен флот. Дебора Сандърс отбелязва, че Туция е принудена да разпределя силите си между Черно и Средизимно море. "Анкара е решила да не отдава приоритетно значение на Черно море на фона на ситуацията в Сирия  и своята чувствителна енергийна зависимост от Русия", посочва тя. Освен това съществуват опасения, че поради "изострените отношения" между САЩ и Турция, съществува риск от "все по-голямо отчуждение в отношението на Турция към НАТО". Има и противоположни сигнали. Преди да пристигне в Одеса, ракетният разрушител "Доналд Кук" проведе учения с турска фрегата.

Нов баланс на силите и риск от стълкновения

Германският запасен вице-адмирал Ханс-Йоахим Щрикер казва, че на военноморски жаргон това се нарича А2/АD (Anti Access/Area Denial). Това е концепцията за възпиране на противника в определени региони чрез разгръщане на собствените военни възможности. Така постъпи и Русия, като увеличи подразделенията си в Крим и разположи там нови мощни ракети, в това число и крилати ракети тип "Калибр".  Дебора Сандърс признава, че балансът на силите в Черно море се е изменил в полза на Русия. А по думите на вице-адмирал Щрикер, разширяването на присъствието на натовски кораби е "отговор" на претенциите на Москва. С разширяването на военното присъствие в региона се увеличават и рисковете от преки стълкновения. Това демонстрират редовно руските военни пилоти, които прелитат в опасна близост до корабите на НАТО. Ханс-Йоахим Щрикер смята, че тези инциденти не са толкова опасни, позовавайки се на опита от Студената война, когато те са били "почти ежедневни".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в средата на февруари, че Алиансът разглежда възможностите за "по-нататъшно увеличаване" на присъствието си в Черно море. Някои руски политици от Държавната дума реагираха отрицатално на това съобщение и заговориха за "провокация". Конвенцията от Монтрьо обаче ограничава действията на НАТО. Приетият през 1936 година документ върна на Турция контрола върху Босфора и Дарданелите и ограничава присъствието на кораби от нечерноморски държави в Черно море. Ограниченията са както за тонаж, така и за времетраене на престоя. Корабите могат да престояват в Черно море не повече от 21 дена.

"Ние смятаме, че сегашната военно-морска ситуация в Черно море се различава значително от тази отпреди 100 години, когато е подписана конвенцията", казва постоянният представител на Украйна в НАТО Вадим Пристайко. По неговите думи, навлизането на големи бойни кораби на НАТО в Черно море като флагманът на 6-и американски флот "Маунт Уитни" е по-скоро рядкост. Това се случи през 2018 година по време на ученията "Морски Бриз". Вадим Пристайко допълва, че въпреки това Киев "работи" върху този проблем.

Източник: Дойче веле