Ново проучване, поръчано от в. Гардиън, разглежда речи от почти 140 световни лидери, за да проследи нарастването на популистката реторика и начина, по който тя променя глобалния политически пейзаж.

Изследването, което се основава на анализ на публичните изказвания на премиери, президенти и канцлери в 40 страни, показва, че броят на популистките лидери се е увеличил повече от два пъти от началото на 2000 година. То също така разкрива как политиците по целия свят постепенно са възприели по-популистки аргументи, оформяйки политиката между волята на обикновените хора и корумпираните елити.

Проектът е наблюдаван от Team Populism, глобална мрежа от политолози, които са пионери в използването на „текстов анализ“ в популистките изследвания. Тяхното изследване е съставено в Глобалната база данни за популизма, най-пълния и надежден тракер на популисткия дискурс в света.

На всеки лидер е даден среден популистки „резултат“, базиран на степента, в която речите съдържат популистки идеи. Данните посочват популисткия дискурс от лидери във всички най-големи страни в Европа и Америка, както и в Индия.

Проучването също така подчертава траекторията на отделните страни, като Венецуела, където се запазват много високи нива на популистки дискурс, след като Уго Чавес – най-популисткият лидер в базата данни – е наследен от президента от Никола Мадуро. Това контрастира със страни като Индия, САЩ, Мексико и Бразилия, където лидерите рядко са използвали популистка реторика до последните избори.

Характерът на популистката реторика се поставя в центъра на вниманието, когато се разглежда размерът на засегнатите страни. В началото на 2000-те години Венецуела, Аржентина и Италия бяха единствените държави с население по-голямо от 20 милиона с популистки лидери. Популисткият клуб нарасна значително между 2006 и 2009 г., когато на власт дойдоха Рафаел Кореа в Еквадор, Ево Моралес в Боливия и Мирек Тополанек в Чешката република, а турският Реджеп Ердоган и руският Владимир Путин започнаха да използват популистка реторика.

Най-значителната експанзия обаче се е случила през последните пет години, когато в Централна и Източна Европа дойдоха повече популисти, а избирането на Доналд Тръмп, индийския премиер Нарендра Моди и бразилския президент Жаир Болсонаро поставиха популистката власт в някои от най-гъсто населените страни в света.

Кърк Хокинс, доцент в университета Бригъм Йънг, който ръководи проучването, каза: „През последните 250 години има вълни на популизъм, а в страни като САЩ това е доста често срещан инструмент. Но голяма част от Европа и Северна Америка преживяват вълна, която за тези страни е нова."

Той добави: „Необичайно е нивото на популизма да започне да се приближава към това, което виждаме в Латинска Америка.”

Интересно е, че Ердоган е единственият нелатиноамерикански лидер, който се основава на "много популистки" етикет въз основа на анализа на речта, и единственият десен лидер, който достига това ниво на популистки дискурс. В знак, че турският лидер се е променил през 16-те си години начело на политическата система на страната си, Ердоган е класифициран като "непопулист", когато за първи път дойде на власт през 2003 година.

По подобен начин изглежда, че Владимир Путин е започнал да дава умерено популистки изказвания около 2008 г., когато се оттегли като президент и пое ролята на премиер на Русия. Същото се отнася и за унгарския министър-председател Виктор Орбан, който не е популист по време на първия си мандат, приключил през 2002 г., но след завръщането си на власт през 2010 г. става един от най-популистките управляващи в Европа.

Все пак Турция е претърпяла най-голямото нарастване на популистката реторика сред която и да е от 40-те страни, следвана от Боливия, Никарагуа, Мексико, Полша, Салвадор и САЩ. Само двама лидери – Даниел Ортега в Никарагуа и Бойко Борисов в България са по-малко популисти в последователни мандати, сочи изследването.

Изследването също поставя акцент върху 15 страни, много в Западна Европа, които никога не са имали лидер, който използва популистка реторика през последните две десетилетия. Те включват Германия, Норвегия, Швеция, Уругвай, Чили, Франция, Испания, Австрия, Нидерландия и Канада.

Това не означава, че тези страни не са засегнати от популистки дискурс. Изследванията, проведени от Гардиън и 30-те водещи политолози, показват, че делът на гласовете за популистките политически партии се е увеличил повече от три пъти от 1998 г. насам, помагайки на десните популисти да получат министерски постове в страни като Австрия, Норвегия и Финландия.

Вероятно най-интригуващите данни в речевия анализ са свързани с Обединеното кралство. Поредица от премиери, включително Тони Блеър, Гордън Браун и Дейвид Камерън, отбелязаха много ниски резултати по скалата на популизма. Въпреки това, средната оценка на популизма, дадена на Тереза ​​Май, е 0.5, което я тласка към долния край на същата група от „донякъде популистки“ лидери, което включва Тръмп, Моди, Орбан, Путин и Болсонаро.

Източник: Гардиън