Позволявам си да се обърна пряко към вас, защото се налага". Така, в своя статия, публикувана едновременно в 28-те страни от ЕС, френският президент Еманюел Макрон се обърна пряко към "гражданите на Европа". Направи го през главите на техните лидери и представители, като с този необичаен ход поиска да се представи като радетел за проевропейския лагер, подчертаха в коментарите си анализатори и политически лидери.

В същото време Европейската народна партия ще обсъжда дали да изключи от редовете си или да замрази членството на управляващата унгарска партия Фидес на премиера Виктор Орбан.

Ще донесе ли новата визия на Макрон "европейско възраждане"? Защо Орбан ядоса ЕНП? На тези въпроси отговаря проф. Ивайло Дичев.

– Г-н Дичев, френският президент предлага редица реформи в Европа, защото "от Втората световна война Европа насам никога не е била по-необходима, отколкото е сега. И никога не е била по-застрашена". Прав ли е, според Вас? Как да тълкуваме призива му за повече Европа днес? И от какво е толкова много застрашена Европа? Той посочва Брекзит като пример и следствие, но само Брекзит ли има предвид като мотив?

– Не, Европа не се разпада, Макрон драматизира, за да предизвика реакцията на нас, европейските граждани. Брекзитът, според него показва, че са лъжа лесните решения – веднъж да се отървем от Европа и ще сме по-добре. В перспективата на федерализма, който изповядва френският президент, напускането на Обединеното кралство дори е шанс за Съюза, защото то традиционно е против всякакви идеи за политическо сближаване. Всъщност най-опасен е блокажът на ЕС: всички говорят, че трябва промяна, а никой не е готов за нея. Малко като нашите "реформи" – много говорим, даже партии кръщаваме, малко ги правим.

Ако популистките партии стигнат 33% в новия Европарламент, те ще могат да блокират всякакво решение. И ще повтарят: искаме друга Европа, а междувременно ще се облагодетелстват от тази – Орбан ще раздава европари на приближените си, Салвини ще си надува дефицита, българската прокуратура ще образува дела срещу когото реши.

– Ако си позволим да "групираме" някои от предложените реформи, няколко от тях идват на живот, за да "пазят демокрацията", като например създаване на "европейска агенция за защита на демокрациите", "забрана за финансиране на политически партии от чужди държави", защита от дигиталната омраза. Как ще коментирате тези предложения? От кого и как би ни защитавала такава агенция?

– Идеите се пресичат в една точка, която е според мен чудесно избрана, защото може да е въпрос на консенсус между много противоположни сили и държави: "Европа, която защитава". Първо, в смисъл на външна и вътрешна сигурност; това ще се харесва на националпопулистите. От друга страна, предлага се Европа да бъде един вид социален щит – хармонизиране на заплащането, на минималните заплати (не еднакви заплати, а съобразени с местните условия и възможности разбира се). После, Европа като защита на едрия бизнес. Макрон направо говори за европейски протекционизъм, чрез който да се борим с гиганти като САЩ и Китай, които имат много агресивни протекционистки политики (поводът е разваленото от Комисията сливане на Алстом и Сименс заради това, че щели да станат твърде големи – ами запази се идеологическият принцип на конкуренцията, но пък няма да имаме гигант, производител на свръхбързи влакове, който да си съперничи с китайските).

Накрая тази идея за регулиране на дигиталната джунгла, която споменавате – да пазим публичното си пространство от манипулации, фалшиви новини, език на омразата и т.н. Проблемът е съвършено ясен, не знаем обаче как да го решим – в Германия въведоха законодателство, във Франция също има нещо, но решението може да е само европейско. Няма как да се въведе министерство на истината, от друга страна публично пространство без някакъв минимум правила не може да има. Тук са май най-големите критики, не е ясно какво има предвид Макрон. Пропуснах договора за европейска отбрана, за това има съгласие на германците, но не знам как ще реагират например поляците, които имат повече доверие на САЩ, отколкото на Европа. С една дума – много добре намерен консенсус около Европа – защитник, но по всяка отделна тема ще има съпротива. Май сме стигнали до такава точка, в която вече е много трудно може да се вземе голямо политическо решение. Може би нещо ще помръдне, но ще е недостатъчно и разочароващо. Дали страните-членки са станали твърде много? Дали гражданските нагласи са се променили радикално и вече не искаме да приемаме нищо, което идва отгоре? Нямам отговор.

Цялото интервю прочетете тук.