В Месеца на жената екипът на #URBN представя дамите, които ни вдъхновяват. Кулминацията ще бъде събитието "She's the ONE" на 28 март в "Клуб 1" на НДК. Лектори на конференцията – десет жени, които въплъщават представата ни за силни, успели, модерни дами.

Искра Джанабетска-Кавалджиева е една от създателките на "Книговище" – новата онлайн игра за въпроси и отговори върху прочетени книги, която има амбициозната задача да мотивира децата ни да четат повече и повече. Как е възникнала идеята за това положително онлайн предизвикателство, откъде черпи вдъхновение и какво е мястото на играта в живота на човека са само част от въпросите, на които Искра ми отговаря.

– Искра, здравей, къде те намирам?

– Здравей, Нели! Намираш ме пред компютъра, което си е почти като да си на много места едновременно, но и не съвсем.

– Мислех си за вдъхновяващи жени и будители от т.нар. нежен пол и веднага се сетих за теб. Чувстваш ли се като човек, който успява да вдъхновява другите?

– Благодаря, че точно в този контекст се сещаш за мен! Чувствам се вдъхновена (в голяма част от времето си). А то, вдъхновението, в един съд не стои – това си е част от неговата сърцата работа.

– С твоите съмишленички Десислава Гаврилова и Яна Генова създадохте "Книговище". Направихте много силна кампания. Много хора ви подкрепиха. Би ли ни разказала малко повече за проекта – как се роди идеята, как успяхте да я реализирате?

– "Книговище" е кауза, за която нося дълбока увереност. Кампанията, през която минахме покрай "Промяната" на Нова тв и Reach for Change, ни показа, че четенето на книги от деца всъщност е тревога за много хора – родители, учители, книголюбци. Дори и на някои деца, които се чувстват самотници в любовта си към книгите. Идеята имаше конкретен момент и вдъхновение, за да се роди, и той се нарича "Антолин". Това е платформа, стимулираща четенето на книги сред децата, която се ползва активно в Германия, Австрия и Швейцария. Деси донесе тази идея от Австрия. За нея "Книговище" е възможен и необходим отговор на проблема с обхвата на функционалната неграмотност в България (41 % сред деветокласниците през 2016 г. според PISA). Тя дойде с въпроса – защо българските деца да нямат своята платформа за четене?! Този въпрос пък за мен се появи като точния отговор. Тъкмо излизахме от последния конкурс на "1000 стипендии" – националния социално-образователен проект на фондация "Комунитас", с който живях 11 години – и прехвърлях в главата си затвърдилия се извод, че независимо дали растат в град или в село, дали се интересуват от математика, компютри, биология или литература, най-успешните и перспективните са тези, които четат допълнително художествена литература. Свободното четене разгръща способността им да мислят в контекст, в дълбочина, да разсъждават самостоятелно, боравейки свободно с информация и идеи.

Трите, заедно с Яна, която е основател на Къщата за литература и превод в София и която също носи своите родителски тревоги, свързани с четенето, се впуснахме в приключението "Книговище". Проучихме издълбоко различни световни примери, направихме и сериозен анализ на корените на проблема в България и решихме, че за да стигнем най-естествено до децата, трябва да въведем възможно повече игровост в платформата. Намерихме и Childish – IT разработчиците, които освен че са страхотни специалисти, също са движени от кауза – доброволческия проект "Подарете книга" – в помощ на деца, растящи в институции. Окриляващо е да знаеш, че една кауза помага на друга.

В първата ни година – от идеята до пускането на демоверсията – важен фактор беше и конкурсът "Промяната". От септември 2018 г. екипът ни премина сериозно обучение по социално предприемачество и бих препоръчала този опит на всеки. Понеже си говорим за увличане и вдъхновение, споделям изненадата ни, че още преди да стане видимо, "Книговище" успя да привлече много верни съмишленици. Над 100 доброволци в момента пишат въпросници към детски книги за играта по методологията на "Книговище" и всеки може да се присъедини.

– Как може да стане това?

– "Книговище" има дългосрочна мисия в TimeHeroes, чрез която да стане доброволец-съставител на въпросници по детски книги. Едни от авторите ни определиха, че това е игра само по себе си.

– Шилер е казал, че "Човекът е напълно човек, само когато играе". Това ли е в основата на вашия успех?

– Замисли ме с този цитат – за играта като изключително поле на човещината. Играта в същността си е набор от правила, контекст, състезание/предизвикателства, цел и постижения. Това са все условия, които структурират мисълта, развитието, а и емоциите. Не зная защо в България се приема, че играта е детска работа. Ограничавам за България, защото, покрай пътуванията ми извън страната, ми е правило впечатление, че хората много държат на своите хобита. Тук хората не отговарят лесно на въпроса какво е тяхното хоби (любимо занимание/игра в свободното време). Преди време си мислех, че ако всеки си намери хобито, всички ще станем по-добри. Може би още го мисля. Когато си говорим за новите технологии, напоследък ми се струва, че може да се намери игрово решение за почти всеки проблем. Въпросът е как да задържиш човека точно в тази игра. Когато говорим за възпитателни усилия, насочени към децата, игровият формат е задължителен. Четенето носи удоволствие само по себе си. Задачата на играта е да заведе децата при този вид удоволствие, без да им се обяснява колко всъщност полезно е това за тях. "Книговище" акцентира върху четенето за удоволствие, върху книгите по личен избор и върху естествената склонност на човек да си трупа съкровища. Ще се постараем това да стане толкова добра игра, че да е успех за всички деца.

– Всъщност колко деца успяхте да въвлечете в приключението "Книговище"?

– От 21 януари досега (за по-малко от два месеца) имаме около 1300 ученически профила в системата. По време на кампанията през януари много деца спонтанно станаха посланици на "Книговище" и го представяха пред съучениците си, писаха въпросници. Родители ни писаха, че децата им са се увлекли и четат повече покрай "Книговище". Много мотивираща обратна връзка.

– Самата ти си майка на три деца. Как им се отрази играта – започнаха ли да четат повече? Конкурираха ли се кой ще събере повече точки?

– У дома е истинско експериментално поле. Децата ми, които са на 9, 8 и 4 години, са много различни – и като темперамент, и като устойчивост на вниманието, и като способност да осмислят прочетенoто, и като упоритост. Единият го затруднява четенето, но пък може лесно да вникне в смисъла. Другият чете много, но невинаги си налага да разбере смисъла и малко състезателно подхожда. А малкото… е малко. Опитвам се да разгранича доколко "Книговище" има пряк ефект и доколко моята ангажираност с каузата ги стимулира. Всъщност се получи естествено състезание. Този, който не четеше много, видя набъбващата библиотека на брат си и си наложи да навакса, после пък се увлече и сега много по-свободно посяга към книгите и вечер с удоволствие си чете в леглото. Неговите резултати в "Книговище" са по-добрите, макар да са по-малко. Човекът-читанка пък, който е и ранобудник, продължава да поглъща книгите, но си е поставил за цел да ги разбира по-добре. Това доведе до повече разговори у дома върху това какво пише в книгата, какво означава дадено изречение. Книгите им станаха и повод да си говорим повече за отношенията между хората. А малкото само ги гони да му четат и страда, че още не може сама. Смешното настрана, най-малкият човек не позволява вечер да си легне без да му се чете и тъй като слуша другите по повод техните книги, и тя се старае да задава въпроси – да покаже, че е разбрала, а после си разиграва случките от книгите у дома. Може да се каже, че след старта на "Книговище" тя засили този свой интерес.

Продължете да четете ТУК!