Тази година ще бъде осмият пореден финал на Шампионската лига без Пеп Гуардиола, което не е чак толкова шокиращо, колкото изглежда.

Все пак, това е една безмилостна надпревара, в която се случват странни неща и никой няма запазено място на финала.

Имайки предвид обаче, че Гуардиола е слечелил седем титли в деветте си пълни сезона като мениджър на три от най-влиятелните клубове в света, то кариерата му е забележителна.

Точно затова се повдига и въпросът: защо, след като Гуардиола спечели Шампионската лига с Барселона през 2009 г. и 2011 г., търпи провал след провал?

Една от силните му страни е, че се вглежда в детайлите в дълбочина и има портфолио от редица задълбочени статистики и диаграми под ръка. Точно тези анализи и подготовка са една от най-силните му страни, но дори и гений като него ще намери трудности да осмисли какво се случи по време на хаоса на "Етихад" в сряда.

В първите 11 минути се случи нещо невиждано и немислимо за мач от такова ниво, когато бяха отбелязани четири гола. Той можеше да посочи грешките на Тотнъм, от които звездата на Манчестър Сити, кореецът Хеунг-Мин Сон, се възползва и вкара първите два ранни гола.

Той също така можеше и да отбележи, че същата звезда проби защитата на Тотнъм няколко пъти, което бе и главният фактор при всеки един от първите три гола на Манчестър Сити.

Смяната в следствие на травмата, която Муса Сисоко претърпя и качествената алтернатива, които Тотнъм имаше в лицето на Фернандо Йоренте, обаче промени хода на двубоя в края на първото полувреме и бе допринесе за загубата на Манчестър Сити.

Не това обаче беше решаващ момент за победата на Тотнъм, а удар, в който топката се удари от таза на Йоренте, който най-вероятно нямаше да стъпи на терена, ако Сисоко не трябваше да бъде заменен, а Хари Кейн не беше получил травма миналата седмица.

Точно преди да се удари в таза му, топката се докосна неговата ръка, но повторението не бе показано на реферът, който така или иначе щеше да отчете гола.

След това дойде и голът в 93-тата минута на Райим Стърлинг, който бе отменен след намесата на ВАР, заради засада на Агуеро. 

Гуардиола прие този факт, осъзнавайки, че Агуеро наистина бе в засада, по време на атаката. Това обаче бе въпрос на сантиметри, а някои смятат, че бе нечестно голът на Йоренте да бъде зачетен, а едва забележимата засада да бъде отчетена и голът да бъде отменен.

Пеп е напускал Шампионска лига цели осем пъти като менджър – три пъти с недостиг на голове, три пъти играчите му пропускаха дузпи и три пъти, въпреки че играчите му даваха всичко от себе си, не успяваха да надделеят над опонента във второто полувреме. 

Една от критиките към него е, че твърде много се съсредоточава върху атаката и не стига до заключението, че Сър Алекс Фъргюсън правеше точно това, на най-високо ниво, срещу най-силните нападатели. По-безопасно е да имаш пет шанса и да предотвратиш всички на опонента си, отколкото да имаш двадесет и да дадеш три на опонента си.

Въпреки това, го има и фактът, че винаги, когато Гуардиола е правил компромис, винаги нещо се е обърквало.

Ако оставим теориите настрана, се вижда една по-силна тенденция, която поне след полу-финалите през 2009 срещу Челси, силно се проявява – той просто няма късмет.

Провалите му може да се припишат на това, че няма късмет но само до известна степен. Това, което е по-важно, е че въпреки провалите,  които не е много сигурно дали са легитимни или не, Пеп Гуардиола продължава да се бори и да дава всичко от себе си.

Източник: The Guardian