В днешния забързан свят, миналият уикенд може би ще се сметне за незначителен, но в един друг смисъл той ще остане в човешката история.

Това бе уикендът на гийковете – момент на безпрецедентно и неповторимо вълнение в поп-културата, който се случи в глобален мащаб. Никога преди това не е имало толкова вълнение относно върховите моменти на телевизионно шоу и филм.

В кината,"Отмъстителите: Краят" се превърна в най-големия филм на всички времена, разбивайки световния бокс-офис като "Хълк". 

Печалбите от него бяха 1.2 миларда долара през първите пет дни, имаше една от най-големите премиери в историята на киното и бе продукцията, която най-бързо надхвърли един милиард долара печалба.

Междувременно, "Дългата нощ" – третият епизод от осмия сезон на "Игра на тронове" завладя малките екрани и ги превърна в кино салон, защото излъчи най-скъпия епизод, който някога е бил заснеман.

Не само числата определят успеха на "Отмъстителите" и "Игра на тронове", а и фактът, че и двете продукции са доста дълги, сложни и детайлни истории, които феновете следяха около десетилетие.

"Отмъстителите: Краят" е кулминацията на няколко свързани истории на супер герои, които се разказват в общо 21 филма на "Марвел" и започнаха да излизат през 2008 година.

За да бъдат напълно подготвени за "Краят", феновете трябваше да гледат около 122 часа съдържание на "Марвел" и случаят с "Игра на тронове" е подобен.

Епизодът от по-миналата неделя бе 70-тият от епичната сага и досега нейните последователи са прекарали около 70 часа във фантастичния Уестерос пред своите екрани.

Това не е първият път , в който хитов филм или сериал грабва вниманието на всички, но нито един от тях не е бил дискутиран в такива мащаби.

Хитовият сериал "Далас" например, имаше много по-висока гледаемост отколкото "Игра на тронове" и половината западен свят може би се е питал "Кой простреля Джей Ар?". Това обаче беше и крайната точка на любопитство от страна на публиката. 

Гледахме много телевизионни предавания като "Семейство Сопрано" и "Наркомрежа" и се възхищавахме на дълбочината на историите им. Бяхме привлечени и от филмите на Джеймс Бонд около половин век, но никога не е имало желанието да дискутираме по-фините детайли от историята, да измисляме теории и да анализираме  филмите и сериалите които гледаме, както сега.

Заглавия като "Отмъстителите", "Игра на тронове" и "Междузвездни войни" се развиват в изцяло фантастични светове, което им позволява да представят историите си с толкова много детайли.

В днешно време всеки иска да говори за любимия си сериал или филм – с приятели, в социалните медии, във онлайн форуми, с колеги и дори непознати.

Другата крайност е активно да избягват да говорят или четат за тези неща, защото все още не са гледали филма или епизода и не искат да попадат на спойлери, което в момента е по-трудно от всякога.

Дори политиците се чувстват задължени да украсят комуникацията си с препратки към тях: 

"Ако тази вечер не гласуваме за сделката за Брекзит, то по думите на Джон Сноу – 'Зимата идва!'", заяви по-рано тази година Майкъл Гоув.

Дондал Тръмп също обича да пише туитове в стила на "Игра на тронове", като "Санкциите идват!" или пък "Стената идва!", но го правеше толкова много, че HBO го помоли да спре.

Самият Джордж Р.Р. Мартин, който е създател на поредицата, отговори на победата на Тръмп през 2016 година със собственото си пророчество "Зимата идва!", но все пак на него му е позволено.

Има също така и хора, които се гордеят, че не са част от тази тенденция и нямат идея кой е Танос или Денерис Таргариен.

Сега, когато поп-културата е завладяла планетата, дали вече термини като "гийк" имат някакво значение? В миналото аутсайдърите се определяха като гийкове или нърдове, но сега е трудно да се твърди, че всички са такива.

Ейбрамс, който се самоопределя като гийк заяви, че значението на думата определено се е променило.  "Когато започнах, гийкът беше един безспорен загубеняк", сподели той пред The Guardian през 2011 година.

"Сега "гийк" е термин за някой, който обича научната фантастика. Когато бях малък да бъдеш гийк бе огромна обида, а сега е причина за гордост", добави той.

Заедно с нарастването на нецензурността в онлайн пространството видяхме и по-грозните страни на гийк културата, която навлезе в мейнстрийма през последните години.

Имаше например "Геймъргейт", където разработчиците на игри от женски пол и критици на сексизма във видео игрите бяха подложени на тормоз, смъртни заплахи и разкриване на лична информация от отмъстително и анонимно онлайн общество.

Същата омраза бе насочена и към филми като "Последният джедай" и "Черната пантера", защото  фокусът им към жените и цветнокожите накара подобни координирани атаки да манипулират рейтингите им на уебсайта за ревюта "Rotten Tomatoes".

Според Мичи Трота, която е писател и редактор в научно-фантастичното списание "Uncanny", тези контингенти вече не представляват съвременната поп култура.

"Все още има погрешното разбиране, че гийковете са хетеросексуални, здрави бели мъже, на които им липсват социални умения или не са добри в спорта", твърди тя.

"Разочароващо е, че това несъотвествие все още е в главите на хората, защото това е много грешна представа за това какво са и какви могат да бъдат гийковете и допринася за много проблеми с неща като расизъм, хетеросексизъм и мисогинизъм в гийк културата", допълни Трота.

Тези неща разкриват как културата на гийковете може да бъде контролирана както отвътре, така и отвън. Тук вече не става въпрос за отхвърлянето на феновете на научната фантастика и комиксите. Вече статутът "аутсайдър" може да доведе до виктимизация, желанието да атакуваме и да изключваме другите от обществото.

Изобразяването на по-слабите мъжки фигури и по-точно във филмите и сериалите, много често карат гийковете да имат статут, еквивалентен на подчертаната маргинализирана идентичност като тази на цветнокож човек.

Като филипино-американска жена, която е гледала почти всеки един филм на Марвел поне веднъж, Трота твърди, че този фокус върху гийковете е изключително разочароващ.

"Маргинализираните хора не само са преживели действително потисничество под формата на системни бариери, държавно споносирана омраза и опити за ограничаване или премахване на граждански и основни човешки права, но също трябва да се справят и с онези бели мъже, които им казват, че трябва да докажат, че са "истински гийкове" според техните тесни и произволни стандарти", твърди Трота.

В този смисъл поне, навлизането на гийк културата в мейнстрийма, е премахнало тези бариери, защото вече няма "истински" и "фалшиви" гийкове. 

Както казва научно-фантастичният писател Джон Скалзи: "Гийк културата е нация с отворени граници. Има много врати към нея… много хора вярват, че гийк културата се дефинира от любовта към нещо, но аз смятам, а и моите преживявания показват, че истинският признак, че един човек е гийк е насладата от споделянето на нещо."

Може би по-важният въпрос в момента е от колко още такива филми и сериали имаме нужда. 

"Марвел" и "Ди Си Комикс" са планирали филми за следващото десетилетие, Междузвездни войни имат своя сериал "Мандолорианецът", който ще започне да се излъчва през идната година, а HBO също обмисля и други сериали свързани с "Игра на тронове".

Колко обаче е достатъчно и дали някога ще сме способни отново да инвестираме толкова много време и енергия за такива епични филми и сериали? Дори и да го направим, какво ще извлечем от тях?

Когато говорим за толкова дълги истории, които имат толкова много последователи и са преминали през редица анализи и дискусии, то единствено можем да ги сравним с Библията или Корана. 

Научно-фантастичните и фентъзи филми и сериали са като отделна религия в момента, защото се събираме в големи групи, за да ги гледаме, отделяме часове, за да ги изучаваме, подкрепяме ги финансово, купуваме си дрехи свързани с тях и понякога се караме с хората, които говорят срещу тях.

Очевидно е, че тези фантастични светове трябва да ни дават малко повече отколкото ескейпизъм от реалния свят, но какво точно? Духовно напътствие? Трансценденция? Илюзията за контрол в един хаотичен свят?

Не, отговорът може би е много по-прост и той е свързаност. Извън поп културата, религиите и политиката, които постоянно ни разделят, историите на филми и сериали като "Отмъстителите" и "Игра на тронове" ни свързват на едно глобално ниво.

Това може би няма да реши нито един от световните проблеми, но е нещо, което определено трябва да оценим и да продължаваме да ценим.

Източник: The Guardian