Доскоро можеше да се спори, че "Игра на тронове" тайно е феминистки сериал. 

В ранните си години, той може би привлече мъжката аудитория със секс, насилие и алфа-мъже като Нед и Роб Старк, Робърт Баратеон и Джайм Ланистър, но някак си неусетно жена седна на "Железния трон", главният й съперник също бе жена, а Уестерос се изпълни с наемни убийци, рицари и кралски съветници от женски род.

Разбира се, сериалът все още разчиташе на голите женски тела, а спокойното отношение към изнасилванията бе леко притеснително, но "Игра на тронове" определено бе завладян от жени.

Ето и защо е толкова разочароващо да видим как сериалът се връща към стъпките от първите няколко сезона в последния си осми сезон.

След изненадващият обрат от епизода "Дългата нощ", където не Джон, а Аря уби Нощния крал, тазседмичният епизод е особено разочароващ.

Никога преди най-силните женски образи на сериала не са били подбивани толкова много от сценаристите Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайс. 

Първо трябва да отбележим, че впускането на Денерис в пълна мегаломания е напълно нормално, защото всеки, който смята, че това е невероятна промяна в характера й явно не е обръщал внимане в предишните седем сезона, в които тя изгаряше хората, които не й се кланяха.

Денерис никога не е била правилният човек за "Железният трон", нито пък Церсей, която има богата история с това да взривява враговете си.

Понякога дори изглежда, че ако двете не воюваха за трона, може би щяха да бъдат най-добри приятелки.

Това да има два злодея от женски род изобщо не е антифеминистко, а всъщност е доста освещаважо, но става изморително, когато в последния епизод Тирион и Варис решиха, че Джон Сноу е законният крал, който трябва да се противопостави на тези две луди жени, главно защото е мъж.

Да, той не е прибягвал до решаване на проблемите си с експолозии и огън, което е в негов плюс, но пък определено не е и най-добрият лидер, защото последният път, в който бе начело на нещо, той бе обвинен в предателство и посрещна смъртта.

Никоя от неговите битки не е била спечелена от самия него, тъй като Санса го спаси в "Битката на копелетата", а Аря спаси света на живите в "Битката за Зимен хребет". Единствените квалификации на Джон за "Железния трон" са, че е мъж и е от рода на Таргариените.

Фактът, че чухме как Тирион и Варис – герои, които винаги са били изобразявани като егалитарни, да казват, че полът на Джон ще го направи по-добър лидер от Денерис, е просто депресиращ.

Също така видяхме и как Денерис бива тотално отхвърлена като потенциална кралица, защото е твърде "силна", за да може съпругът й да я контролира. Нека не споменаваме и другия факт – тя вече бива изобразявана като емоционално нестабилна, като в същото време, ако мъж беше в нейната роля, просто щеше да изглежда малко по-груб.

Трябва обаче донякъде да оправдаем тези неща вследствие на "историческия" контекст. 

В средновековния период, в който "Игра на тронове" очевидно се развива, кралете винаги са имали по-голяма власт от кралиците.

Видяхме също така и някои груби грешки относно женските образи, тъй като едва две седмици след триумфалното й посвещаване в рицарство, Бриен приключи епизода плачейки за мъж в един от малкото моменти, в които сме я виждали без доспехи.

В други случаи, бруталното насилие над Санса от страна на Рамзи Болтън бе използвано два пъти срещу нея. 

Най-вероятно всички са простили на сериала за грубото отношение към Санса само преди един сезон, когато стана ясно, че тя бива представяна като борбена и с желание да оцелее, отколкото да бъде изкарана жертва.

Дотук добре, но "Игра на тронове" рядко изпуска възможността да ни напомни как тя е била изнасилвана.

Сериалът подценява герой, който отказва да бъде съкрушен или дефиниран от нещата, които е преживял, особено след като видяхме как в последния епизод тя отдава трансформацията на характера си точно на нещата, които е преживяла.

Както Джесика Частейн изтъкна в нейния туит, самата Санса превърна себе си в силния и непоклатим лидер, който е, а не мъжете, които я тормозеха и манипулираха. 

Ако самите сценаристи не разбират това, то как можем да им се доверим, че ще разкажат историята на Санса както подобава?

Най-лошото обаче бе отношението към Мисандей, защото тя бе единственият главен цветнокож герой и сценаристите имаха отговорността да не объркат развитието на образа й.

Независимо от това, ние бяхме свидетели как бивша робиня, която имаше единственото желание да се върне към родната си страна, от която е била открадната и която посвети последните години от живота си на Денерис и нейната кауза, да бъде пленена и обезглавена.

Целта на това бе само и само, за да оправдае решението на Денерис да унищожи Кралски чертог.

Това бе толкова грешен ход, че би накарало всеки един трезвомислещ човек да се зачуди как сценаристите изобщо са помислили, че това е добра идея.

Струва си да се отбележи, че не всеки женски образ в момента е разочароващ, защото отказът на Аря да се омъжи за Джендри бе точно в неин стил, а пък малката Лиана Мормонт умря така, както и живееше – побеждаваше хора, много по-големи от самата нея.

Церсей също е напълно вярна към себе си, защото изглежда, че тя просто е ужасен човек. 

Последният епизод обаче направи толкова много грешки с образите на Санса, Бриен и Мисандей, че трябва да се зачудим как е възможно сериалът да ги поправи имайки предвид, че остават само два епизода.

"Игра на тронове" винаги е трябвало да бъде фокусиран върху историята на по-слабите, "осакатените, копелетата и счупените неща", както бе именуван един от епизодите в първия сезон.

В случай, че се окаже, че един бял престолонаследник от мъжки род е истинският спасител на всички, то това би изглеждало сякаш сериалът е загубил собствения си смисъл.

Източник: The Guardian