Някога, не много отдавна, футболът беше игра, в която два отбора се биеха за топката и, когато я притежаваха, се опитваха да вкарат гол. Тимовете имаха различни начини да направят това – сила, темпо и умения, опитваха различни формации и се опитваха да спечелят топката обратно в различните части на терена.

Топката често бе "капризна" и трудна за "опитомяване", но почти всички бяха съгласни, че е по-безопасно да не позволявате на опонентите да я притежават твърде дълго.

Това обаче вече не е така, защото времената се промениха, икономиката на играта също и тактиките на отборите се развиха по подобаващ начин.

Разликата между богатите и бедните клубове във Висшата лига е толкова голяма, че за тези, които са близо до дъното на лигата, битката за топката е невъзможна срещу тези, които са по-близо до върха. Това е статистика, която се повтаря често и определя съвременния футбол. 

Между 2003 и 2006 година, когато за пръв път започна да събира данни, "Opta" записа три случая на мачове от Висшата лига, в които само един отбор имаше 70% или повече притежание на топката. Преди два сезона обаче имаше 36 такива. През миналия сезон имаше 63, а този сезон имаше 67.

Това е умопомрачителна промяна, която ясно показва, че 15 години по-късно, случаите на такива игри са се увеличили с около 60 пъти. Един от шест мачове в момента реално се изразява в атака срещу отбрана. Трите отпаднали отбора от Висшата лига допуснаха само четири гола срещу първите шест и всички те бяха вкарани от Манчестър Юнайтед през последните две седмици.

Това е единственият и най-голям проблем засягащ футболния свят и ето защо една Европейска Суперлига или каквото и да е друга лига, която Асоциацията на европейските клубове предлага да бъде създадена, е много малко вероятна и може би най-лошата опция за много европейски клубове. 

Нахлуването на алчността във футболния свят е като инвазията на мъртвите отвъд "Вала" в "Игра на тронове" – дълбока екзистенциална заплаха, при която по-малките проблеми изглеждат незначителни. Всичко е насочено срещу този въпрос на огромен финансов дисбаланс, като през този сезон се наблюдава лека промяна във фокуса на елита от атаката към отбраната. 

Манчестър Сити направи компромис, докато Ливърпул през по-голямата част от сезона облекчи свирепостта на атаките си, но за елита, "пресирай и притежавай" остава доминиращият подход.

Голямата разлика през последните няколко сезона е, че топ тимовете на Висшата лига играят много по-свирепо и/или с по-висок темп от еквивалентите им в чужбина – нещо, което главно се забелязва при тимове като Ливърпул и Тотнъм.

За Маурицио Сари от Челси, опитът да наложи визията си за футбол в такава среда е изключително труден. Тактиката му "Sarriball" е друга подобна на "пресирай и притежавай", но такава, която разчита на плеймейкър в задната част на полузащитата. 

Отборът на Сари ни показа бърз и вълнуващ футбол, но голяма част от играта на му този сезон, бе силно предсказуема. Жоржиньо се бори достойно, но в края на краищата английският футбол рядко, ако изобщо някога, е бил място за играчи с неговия стил.

Арсенал също бе доста непоследователен и е много трудно да се направят твърди заключения относно това, което Унай Емери се опитва да направи освен, че най-вероятно небалансираният му отбор го накара да постави двама нападатели, което доведе до недостиг на играчи в средата на терена.

За Манчестър Юнайтед това бе сезон на промяна въпреки, че не е ясно от какво към какво. Може би бъркотията предвождана от усмивка е много по-добре от бъркотия предвождана от ръмжене, но тя все пак е бъркотия.

Най-забележителното е как някои отбори извлякоха най-доброто от това, че не притежават топката и обърнаха ситуацията в тяхна полза. 

Тимът "Улвърхямптън Уондърърс", по известен като "Вълците" са най-добрият пример за това, защото е по-вероятно да спечелят игра с по-малко от 40% притежание на топката, отколкото игра с над 55%. "Кристъл Палас" също демонстрираха подобни черти и двата отбора определено знаят, че би имало огромно подобрение в играта им, ако да разберат как да постигнат това, което не много отдавна е било толкова лесно.

"Вълците" може би имат ресурсите да го постигнат и това е нещото, което в крайна сметка е от значение, защото парите движат колелото. 

Винаги е имало богати клубове, разбира се, но те никога не са били толкова богати, а финансовият дисбаланс никога не е имал такова влияние върху начина, по който играта се играе.

Източник: The Guardian