Маурисио Почетино идва от Мърфи – малко градче в южната част на провинция Санта Фе в Аржентина. Столицата на Санта Фе – Росарио, разполага с два футболни клуба – "Росарио Сентрал" и "Нюелс Олд Бойс".

The Guardian проведе няколко интервюта с хора, които са били рамо до рамо с Почетино в ранните му години, когато е бил централен защитник в "Нюелс Олд Бойс", преди да премине в "Еспаньол", "Пари Сен Жермен", "Бордо" и "Аржентина", а накрая да стане мениджър на "Еспаньол", "Саутхемптън" и в момента на "Тотнъм".

Вижте какво казаха те за него:

Маурисио Пиерсимом

Пиерсимом е израстнал на две врати разстояние от къщата на Почетино. Той си спомня, че Почетино е играл като номер 2, 5 и 9.  

Пиерсимом е прекарал по-голямата част от професионалната си кариера в "Арсенал де Саранди" в Буенос Айрес, а сега тренира млади играчи в родния си град Мърфи

"Това е толкова малък град, че хората обикалят на велосипедите си и просто ги оставят, без да ги заключват. "Union Y Cultura", клубът в Мърфи, беше вторият ни дом – ходехме на училище, после на игрището или на стадиона на клуба. 

Под номер 9, той вкара гол в първия си мач с първият отбор, от който беше част. Това е град с 3800 жители и тогава ние имахме 17 професионални играчи, включително резервния вратар на "Тотнъм Хотспър".

Тази страст, любовта към топката, която получавахме във времето, в което ритахме, е нещо, което не може да се научи във футболните училища. 

Спомням си, че играехме по повече от два часа с по-големите момчета, а в повечето случаи дори не се нуждаехме от топка. Правехме топки от абсолютно всичко – дори и от старите чорапи на майките ни.

Подавахме си топката в стената, а след това прекарвахме часове тренирайки дрибъли. 

Мисля, че Маурисио все още, освен всичко друго, се опитва да предаде на играчите си същата страст, която имахме като деца. Тази любов към топката е над всичко останало.

Когато играхме мач, полето винаги беше разделено на четири части, а в тези по-малки "терени" той вече се открояваше както с физиката си, така и с играта си. От ранна възраст всеки му подаваше топката, защото знеха, че той ще направи нещо с нея.

Ние бяхме от едно и също начално училище в Мърфи. Почетино беше много трудолюбив, отговорен и доста сериозен. Да, родителите ни ни възпитаха така, че да завършим училище, да си вършим работата отговорно, да се държим учтиво… всички тези неща, но като оставим това настрана, ние прекарвахме всяка свободна секунда играейки футбол.

Въпреки че вече не поддържаме особена връзка, аз му пратих съобщение след полуфинала. Обзалагам се на каквато и да е сума, че резултатът от мача бе вследствие на тази неподправена страст, която имахме като малки.

Играчите на "Тотнъм" излязоха нахъсани и с приповдигнат дух, което по всичко показва, че той не им е говорил само за тактики. 

Не можем да бъдем по-горди с него… дори вече поставяме масивни телевизори в целия град, за да гледаме финала"

Хюго Рибълс

Треньор, който е видял как Почетино играе във Вила Каняс.

"Маурисио беше физически привилегирован… изключително много за възрастта си. Той се отличаваше в своята възрастова група и блестеше в лига, която е известна с високото качество на играчите си. 

Почетино беше изключително интелигентен и много способен млад мъж. От рано той се приготви и за преместването си в Европа, защото научи езици и проучи всичко, което му трябваше, за да се адаптира. Много играчи не осъзнават колко трудно може да бъде това. 

Той имаше добри учители и определено се научи добре от тях. Имаше всички атрибути, за да стане лидер и аз не се съмнявам, че ще постигне велики неща. Щастлив съм, защото той заслужава това.

Хорхе Грифа отговаряше за младежките дивизии в Нюъл. В онези дни, а и все още е така, те посещаваха всички по-малки градове в района, където шест или седем момчета бяха избирани, за да бъдат тренирани в Нюъл. 

Около 1986 година, Грифа дойде с двама негови асистенти, които търсеха играчи, сред които беше и мъж на име Марсело Биелса, който никой не знаеше по онова време. Те дойдоха във Вила Каняс, а в края на деня, когато вечерхме споменах, че има едно момче в Мърфи, което играе феноменално. Казах им, че играе като 9, но определено не е 9.

Казах им също така, че "Росарио Централ" вече има устно споразумение с него, а Грифа и Биелса веднага попитаха: „Колко далеч е Мърфи оттук?“

Изминаха 51 км през същата нощ и пристигнаха в града след полунощ. Те веднага отидоха в дома на Почетино и баба му отвори вратата, след което събуди баща му. 

Тогава Грифа каза, че ако се съгласи да дойде да играе в Нюъл, той ще му гарантира участие в международен турнир още през същия сезон.

Почетино беше физически внушителен. Често от него се искаше да докаже възрастта си, защото изглеждаше много по-възрастен от другите момчета в неговата категория. 

Това беше добра група, в която Маурисио се отличаваше. Той играеше в центъра на терена, но две стъпки назад, две крачки напред, той бе решителния фактор във всяка ситуация. 

Той е на 14 години, когато бе поканен да играе в отбора на Мърфи. Тогава той спечели с 4-3, като два гола бяха отбелязани от Почетино. 

Баща му беше казал на треньора: „Той не може да играе, той е твърде млад", но треньорът му отговорил: „Може да е млад на възраст, но физически е бик.“

Той беше много отговорен и съвестен. Като дете ходеше във фермата всеки ден и работеше там, помагайки на родителите си. 

Чувствам се привилегирован, че той отговори на няколко мои съобщения – когато му честитих рождения ден и когато го поздравих за стигането му до финала. 

Всъщност аз съм поласкан, защото за последен път, когато той ми изпрати съобщение каза, че със или без купата, много скоро ще се съберем за „азадо“.

Изненадващо е, че град като Мърфи е дал толкова много професионални играчи. Това е много малък град, но както навсякъде предполагам, имаше разделение между севера и юга, частното и държавното училище. 

"Union y Cultura" като клуб и неговото интегрирано спортно училище беше мястото, където се събираха всички, независимо дали са от север или юг, държавно или частно училище, така че там имаше някакво социално изравняване.

В продължение на много години клубът беше ръководен от човек, който работеше много добре и много сериозно. Той се казваше Сеферино "Тати" Коси, но за жалост вече е покойник.

Неговата внучка Гилермина е спортистка и предполагам, че до известна степен играчите като Почетино превърнаха професионалния футбол за следващите поколения в нещо, в което биха могли да погледнат и да си кажат: „Искам и аз да бъда там“.

Лала Самуел

Лала Самуел е сестра на Валтер Самуел, който е бил централен защитник в "Нюелс Олд Бойс", "Реал Мадрид" и "Аржентина".

„Маурисио вече играеше за отбора на Нюъл, когато Валтер беше в младежкия отбор на клуба. Един ден Валтер решил да стигне на стоп до стадиона, а когато видял, че спира кола си казал: „Уау, този луд човек в скъпа кола спира за стопаджия“ 

За негова изненада това бил Маурисио и оттогава всеки ден той возил Валтер.

„Те станаха добри приятели и един път, когато Почетино вече играеше в Европа, се отби, за да го види"

Сестра ми Сол отишла да отвори на вратата и казала: "Да? Как мога да ти помогна?"

Той казал че търси Валтер, а тя казала: „О, няма го, той е излязъл“. Точно така. Тя е била в собствения си свят и не го е разпознала! 

По-късно Маурисио казал на Валтер: „Тя на практика прати кучетата след мен.“ Това е и скандалната история в нашата къща – за времето, когато Маурисио Почетино почука на вратата ни и беше отпратен."

Хорхе Валдано

Бившият нападател на "Нюелс Олд Бойс" и носител на Световната купа.

"Той не се ангажира с една единствена футболна идея. Той се приспособява към опонентите, околностите, контекста, исканията, игрите и отсъстващите и намира отговор на проблема. 

От човешка гледна точка, той е в състояние да управлява дадена група по изключителен начин, по-различен от нормалния и естествения.

Винаги съм имал добри отношения с него. Въпреки че сме на различни години, ние сме от градове, които са относително близо и сме свързани по един или друг начин. 

Много му се възхищавам и ако трябва да съм честен не си го представях като треньор, но той определено беше много интелигентен. 

Почетино не беше играч, който имаше някакви физически предимства или изключителни футболни умения. Той трябваше да мисли как да бъде най-полезен за отбора си. 

Бях пропуснал да помисля за това негово качество и точно затова не си го представях като треньор, защото за да си такъв има много други умения освен тези с топката, които трябва да притежаваш. 

Едно от тези умения е комуникацията с играчите, което не винаги може да се види, когато някои е на терена"

Източник: The Guardian