В сянката на Везувий и под пламтящото Средиземноморско слънце се намират лабиринти от калдъръм, бръмчащи мотопеди, викащи съседи и каменни сгради, изпълнени с плакати.

Сред улиците на един от най-гъсто населените градове в Европа – Неапол, е и една от най-живите реге-сцени, с 10 звукови системи, които всяка седмица правят партита изпълнени с бас.

"Няма никаква враждебност в сцената", обяснява Брайън Д'Акуино от "Bababoom Hi Fi Sound System".

„Всички ние се познаваме от години, живеем заедно и взаимно си заемаме усилватели или каквото и да било. Освен това парите не играят никаква роля, което вероятно помага."

Извисяващи се кули от колони, DJ миксери и усилватели съставляват звукова система, или за по-просто "звук" – преносима инсталация, създадена през 60-те години в Ямайка от магазините за алкохол, опитвайки се да привлекат повече клиенти.

В Италия, това нещо се появява през 90-те години като част от нарастващото антиглобалистко движение и в отговор на суровите полицейски и военни репресии от предишното десетилетие, познати днес като „години на олово“.

Тази култура бе подхранвана в окупираните, малки градски кварталчета, където хората се опитваха да избягат от властта и да създадат света, който искаха, а не този, в който бяха принудени да живеят.

Сега те са се превърнали във важни пространства за социализация и звукова трансценденция, особено за цветнокожото население на Неапол.

Когато "Bababoom Hi Fi" беше създадена през 2004 година шепа заведения пускаха денсхол музика по плажовете и в гората.

„Това бяха временни автономни зони“, спомя си Д'Акуино.

„В музикално отношение, ние се вдъхновявахме от "King David Warriors", Надин Доглиани и това, което виждахме в Лондон" добави той.

Като първото заведение, което наблегна на класическото реге, популярността на "Bababoom Hi Fi" нарастна.

Днес реге звуците могат да се чуят на места като Скуницо Либерато – бивш девически манастир и поправителен дом за младежи в квартал Монтесанто в Неапол.

Там бездомните могат да се хранят безплатно, а мигрантите да вземат уроци по италиански език.

Демократизацията на достъпа до музика, осигурявайки я с високо качество за малко или никакви пари, чрез добрата воля на доброволците е в центъра на мисията на Скуниццо и през нощта мястото се изпълва със стотици хора, които танцуват заедно на любимата си музика.

За изпълнителката Анема Лонга от "Ragamuffin", магията е в отсъствието на йерархия.

"Няма сцена, няма светлина в очите ми. Когато изпълнявам дадена песен гледам хората, говоря с тях. Наистина се чувствам като част от огромното семейство", сподели тя.

В град, в който има зима само един месец от годината, откритите партита са основни и често срещани събития, на които работниците мигранти, често идващи от западна Африка присъстват.

За певицата и музикантка Карима 2G, този южен град не е като останалата част на Италия.

“Неапол е съвсем различен свят”, сподели тя.

"Северът го мрази. Това е мултикултурен град и борбата, която го определя, е подобна на тази в някой африкански град. Икономически, политически… тук се борите за живота си", допълни тя.

Докато реге-сцената в Неапол може да процъфтява, тя все пак си остава "ъндърграунд".

Кое друго място може да предложи такъв евтин вход, силна музика и невероятно преживяване?

Тази екосистема от изоставени сгради, които градът не може да си позволи да поддържа, сега обаче е под заплаха заради „туристификацията“ и нарастващите цени на наемите, предизвикани от разпространението на Airbnb.

Засега обаче звуковите системи остават алтернатива на депресията и трудния живот в регион с 53,6% безработица при младежите.

"Регето има голямо влияние на местата, където има борба, която се нуждае от изразяване", обясни Брайън преди "Bababoom Hi Fi" да приключи последната вечер на фестивала "Sound System Outernational".

Застанал на покрива на Officina 99, склад в покрайнините на града, покрит със стенописи на полицаи, които се сблъскват с протестиращи, той ми сподели:

„Цялото това нещо е като един усилвател на търсенето на правата и ви свързва с борба, която е много по-голяма от вас и всички нас. Тук има дълга история, в която хората вземат нещата в свои ръце и се организират.

Звуковите системи и тези пространства предлагат нещо, в което да се вярва, някаква връзка, някаква надежда… това просто е едно много красиво преживяване"

Източник: The Guardian