Когато туристите пътуват до сафарито си в националния парк Серенгети в Танзания, малцина осъзнават, че минават през една от най-спорните златни мини в света.

От скалата над равнината, мината в Северна Мара изглежда толкова толкова голяма, че на пръв поглед прилича на огромен кратер, но погледната от по-близо, изкуствената могила се състои от няколко нива на червеникаво-кафява земя, от която към небето се носи сив облак от дим.

Още по-близо се намира и голям резервоар за отпадъци, пълен със замърсени отпадъчни води, а местните жители живеят в колиби под сянката на калните му и каменни основи.

Добре дошли в Северна Мара, една от най-големите мини в Танзания. Тя се управлява от регистрираната в Лондон компания "Acacia Mining" и е собственост на най-голямата световна компания за добив на злато – Barrick, която притежава 63,9% от дяловете.

През последните две десетилетия тази мина се е превърнала в едно опасно място, в което обвиненията за крайно насилие и замърсяване на околната среда са почти ежедневно срещани.

Въпреки че Танзания е мирна държава, с течение на годините полицията и охраната на мината са обвинявани в убийството на десетки, може би стотици местни хора, наранявайки много други и изнасилвайки безброй жени.

Също така има и твърдения за замърсяване с химикали от минната промишленост, но журналисти и правозащитници, които са се опитвали да разследват тези случаи, понякога сами се оказват предмет на сплашване, тормоз и дори заплахи за депортиране от полицията и държавните органи.

Acacia от своя страна твърди, че не участва в репресиите на медиите и насърчава прозрачността.

След правни проблеми през 2015 година, компанията активно работи с властите за подобряване на условията на работа в мината и правата на работниците. Тя е издигнала стени в някои райони, подобрила е обучението на персонала и е въвела система за оплаквания.

Разследване от страна на "Гардиън" обаче показва, че насилието продължава, макар и на по-ниско ниво, а здравните проблеми, свързани с химическото замърсяване си остават проблем.

Acacia е закупила мината през 2006 година и досега тя е добила злато на стойност 2,6 милиарда долара, като почти двойно количество от тази сума все още е под земята.

Първоначалната фирма собственик, "Afrika Mashariki Gold Mines", е придобила земята в средата на 90-те години и бе обвинена в изселване на жители без да ги компенсира.

Издадена е заповед за забрана на занаятчийския добив на селяните в околността, което е било важен източник на доходи за тях преди пристигането на минодобивната компания.

Местните жители, понякога въоръжени с мачете, нахлуват в мината, за да търсят злато сред отпадъчните скали и на ръба на хвостохранилището, което често прави ситуацията още по-нестабилна.

В някои дни охраната приемат подкупи и си затваря очите. В други обаче, шефовете им нареждат да прогонят "нашествениците", като най-лошият период е бил в годините между 2010-2014.

"Виждал съм много хора да бъдат простреляни, някои дори вървяха до мен. Влизахме на групи, а след това бягахме, ако ни видят. На следващия ден разбирахме кой е умрял, а полицията просто изхвърляше телата пред домовете ни", разказа един местен жител, който поиска да остане анонимен.

Според неговите твърдения, напрежението все още присъства.

"Това се случваше често и разяряваше повечето жители… Защо ни третират като животни?", добави той.

Такива убийства първоначално са били игнорирани или отхвърляни, а журналистите, които се опитвали да разследват случаите, често се оказвали жертви на тормоз или са били притискани от страна на държавните органи.

След натиска от страна на активисти и адвокати обаче, "Acacia" призна за 32 смъртни случая, свързани с нарушители между 2014 и 2017 година, като шест от тях са загинали в сблъсъци с охраната на мината.

Международни правни групи твърдят, че има най-малко 22 убийства от страна на охраната и полицията през същия период, а танзанийски опозиционни политици казват, че повече от 300 души са били убити от 1999 година насам.

След съдебен иск срещу дружеството през 2015 година от ищци, представлявани от британската адвокатска кантора "Leigh Daу", делото е приключено с извънсъдебно споразумение, без признаване на отговорност от страна на компанията, а оттогава броят на престрелките е намалял и няма съобщения за изнасилвания.

Около оперативните зони вече има нова стена, а ръководителите на мината и местните власти съобщават, че обучават охраната и полицията по-добре и наказват онези, които нарушават закона.

На 1 декември миналата година обаче, млад студент на име Амос Чача, е бил ранен от куршум на охранителите.

Местните жители казват, че е бил ударен от рикоширал куршум, който е бил изстрелян, за да изплаши селяните близо до мината.

И в двата случая, "Acacia" заяви, че не може да коментира отделни лица, но охраната не е използвала смъртоносни оръжия и се е занимавала с нарушенията на човешките права чрез други страни, като например полицията и чрез системата за оплаквания.

Като оставим това настрана, съществуват и екологични проблеми, които може да се окажат доста значителни и да останат дълго време, след като "Acacia" изкопае останалото злато.

В света има много малко места, където толкова много хора живеят толкова близо до голямо и токсично хвостохранилище, сметище за отпадъчни скали и съоръжение за химическа обработка.

Около 70 000 души живеят в близост до мината, много от които са привлечени от перспективата за работа или златото.

Изградените през последните години стени са подобрили положението в някои райони, но на други места е трудно да се каже къде е границата между селото и мината.

Компанията, от своя страна твърди, че не е успяла да придобие цялата земя, от която се нуждае, за да изгарди 200-метрова буферна зона, но все още се опитва да го направи.

Според доклади, мината генерира около 20 тона отпадци, а тежките метали и други токсини, които преди това са били под земята се освобождават и замърсяват въздуха и водата.

В случай, че това нещо не бъде управлявано внимателно, токсичните материали могат да проникат в почвата и реките, а последствията могат да продължат с десетилетия.

Местните хора все още съобщават за чести разливи от хвостохранилището, включително за такъв случай една седмица преди разследването на "Гардиън".

Един лекар, който е работил в общата болница в Тариме за пет години до 2010 година твърди, че е лекувал най-малко 200 души с кожни обриви, включително 50 деца.

Той също така е диагностицирал необичайно голям брой случаи на рак на маточната шийка дори сред жени без ХИВ, които никога не са раждали.

Лекарят, който поиска да остане анонимен каза, че е лекувал три вида кожни проблеми – загуба на пигментация, подобни на краста люспи и кожни лезии, сходни на тези, които се получават при скорбут.

Той вярва, че причината за това са химикалите в мината  –  замърсяването, което изтича в реките от хвостохранилището или живакът, който занаятчиите използват с голи ръце, за да отделят златото от скалите.

Проблемите със замърсяването са подкрепени от и няколко проучвания.

През 2012 г. учени установили, че нивата на арсен във водата са „умопомрачително“ по-високи от препоръките на Световната здравна организация за питейната вода.

Четири години по-късно, проучване касещо рибите от река Мара установило значително по-високи концентрации на хром, никел, мед и селен около рудника, сравнено с нагоре по течението.

Понастоящем се провеждат повече проучвания от Националния съвет за управление на околната среда на правителството, като по-рано тази година "Acacia" беше засегната от глоба в размер на 2.4 милиона долара за предполагаемо замърсяване в Северна Мара.

Танзанийският министър на околната среда също повтори това, което местните жители отдавна твърдяха – хвостохранилището е изпомпвало замърсената вода в околната зона в продължение на 10 години.

Той твърди, че язовирът на мината не е построен правилно и е инструктирал компанията да изгради алтернативен резервоар за хвостохранилище.

Жертвите на изнасилване също проговориха за своите преживявания опит и отказите от жалби, които са били насърчавани да подпишат в замяна на скромни суми на обезщетение.

Първата е Лучия Марембела Мвита, която е била заловена от охраната през 2009 година.

"Един ме изнасили. Другият гледаше. Това стана рутина за всички жени, които бяха хванали", твърди тя.

На друга жена, Няманга Кичеле Мвита, й било наредено да вдигне огромен камък и й било казано, че ще бъде бита, ако го пусне. Когато впоследствие тя го изпуснала, те я съблекли и изнасилили, а по-късно установила, че има ХИВ.

Много от жертвите казват, че са мълчали, защото се срамували да кажат на съпрузите си.

Боке Маколеле все още има проблеми с ходенето, защото пазачите я удряли в коленете, глезените и гърба с дървена палка.

„Биеха ме много, защото не исках да им се подчиня. След като ме изхвърлиха, отидох в болницата със сълзи. Много ме боли… никога не съм споделяла това с никой, защото се страхувах", каза тя.

В крайна сметка, повече от дузина жени се оплакали и след като случаят беше прихванат от адвокати и международни неправителствени организации, те бяха обезщетени от компанията, въпреки че не призна отговорност.

Поглеждайки назад, жените вярват, че са били лишени от законните си права.

"Повикаха ни и ни казаха, че трябва да подпишем тук. Дори не успяхме да вземем документа вкъщи, за да го прочетем. Не знаехме какво е написано на хартията… Мисля, че се опитваха да ни накарат да замълчим", твърди една от жените.

"Напрежението ще продължи", казва Лису, който е бил прострелян 16 пъти, според него поради причината, че е критикувал президента Магуфули.

Той има все повече и повече надежда виждайки, че мината се изчервпа, макар че тя определено ще остави своя отпечатък върху територията.  

"Когато изкопаят всичкото злато и си отидат, може би мирът в Северна Мара ще се върне. Когато златото свърши, те ще си отидат и ще оставят отровата, заедно с планините от отпадъчни скали", добави той.

Източник: The Guardian