Проф. д-р Костадин Костадинов е едно от най-изтъкнатите имена в сферата на образованието у нас. Има над 100 публикации, 20 патента и редица награди. Носител е на наградата "Златна ябълка 2014" за изключителни постижения в трансфера на знания и технологии и „Изобретател на годината“ от 2015 г.

Цели два пъти е печелил наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката. Той е и е съветник на министъра на образованието и науката. 

Ето какво разказа проф. Костадинов в интервю за MediaBricks.bg по повод второто издание на програмата „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол Знание“. 

Вие сте автор на една от поправките в Закона за висшето образование, в частта за академичното самоуправление, където е направено допълнение за право на извършване на стопанска дейност и реализация на научноизследователски резултати, обекти на интелектуална собственост. Какви възможности дава този текст и какво променя от регулацията преди влизането в сила на тези допълнения през 2016 г.?

– Този текст дава възможност на висшите училища да експлоатират и комерсиализират научните резултати от научната си дейност, но само тези, които са защитени с обектите на интелектуалната собственост. Тоест да експлоатират създаденото от тях и защитено знание. Преди този член 21, т.14 не, че беше забранено да се създават такива дружества, но сега много точно се определя кога може да се създават тези дружества – само за експлоатацията на създадената, регистрирана и защитена интелектуална собственост, получена в резултат на тяхната научна дейност.

Каква е ролята на университетите в иновационната екосистема и какво според Вас може да се промени?

– Ролята на университетите в иновационната еко система е в подготовката на кадри и създаване на ново знание и технологии, които да източник на иновации. Другата роля на университетите е да осъществяват дейността трансфер на това знание и технологии.

Според препоръки към България от партньорско изследване по европейската програма „Хоризонт 2020“, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати, страната ни трябва да намали броя на университетите, за да станат съизмерими с европейската практика. Докъде стигна дискусията по тази тема? Има ли реална дискусия, обсъжда ли се идеята да останат 10 университета?

– Съгласно Европейската практика, едно висше училище е университет в случай, че извършва научна дейност със съпоставими научни резултати. Не е такъв случаят с българските висши училища и университети. Първите 10-12 класирани научни организации (БАН и ССА) и университети извършват научна дейност с повече от 97% от постигнатите научни резултати. Останалите не биха могли да се наричат университети съгласно Европейската практика. Те са висши училища, необходими за обществото защото повечето от тях са специализирани за подготовка на кадри – магистри и бакалаври, необходими за обществото.

Обединението на някои университети и висши училища ще доведе до по-голяма ефективност на вложените публични средства. Не е за пренебрегване и фактът, че по този начин се повишава шансът български университет да попадне на престижно място в първите 500 университета в света.

Предвидено е в закона финансирането на проекти за обединение на висши училища и университети, но досега никой не е предложил такъв проект. Започнала е тази дискусия, но е доста плаха и без обсъждане на конкретни проекти.

Има ли мит, свързан с реализацията на учените у нас, който искате да разбиете?

– Основният мит, който винаги съм се опитвал да разбия, е че няма пари за наука. Пари за наука има много. Миналата година освен от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се сключиха договори за около 300 милиона лева, беше въведен нов механизъм за финансиране – програмното финансиране – използващ т. нар. принцип от отгоре-надолу. Нуждите на обществото, формулирани от държавата или местното/регионално управление, се дефинират в национални научни програми, финансирани от МОН и предлагани на най-добре и ефективно функциониращите научни екипи и лаборатории да ги изпълнят. За това бяха отделени над 20 милиона лева. 10 милиона бяха финансирани за развитието на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Освен това, на разположение на учените и изследователите от България са и огромните средства за наука и иновации от „Хоризонт 2020“ в размер на 80 милиарда евро за периода 2014-2020 г. За съжаление българските учени не са активни и резултатни в тази програма. Досега са спечелили проекти, финансирани с около 85 милиона евро.

За сравнение, гръцките учени са спечелили 778 милиона и то защото националното финансиране на науката е силно намалено.

Цялото интервю прочетете на MediaBricks.bg