В случай, че избухне война между Съединените щати и Китай, сблъсъкът между две от най-мощните световни въоръжени сили ще бъде ужасяващ, а Съединените щати биха могли да загубят много.

Това е безпокойството сред настоящите и бившите служители на отбраната и военните анализатори, един от които каза пред "Breaking Defens", че във военните игри, симулиращи конфликт на големите сили, където Съединените щати се борят с Русия и Китай, Съединените щати „биват разгромявани".

На форума за сигурност в Аспен тази година, адмирал Филип Дейвидсън, който ръководи американските военни сили в Азия, нарече Китай "най-голямата дългосрочна стратегическа заплаха за Съединените щати и международния ред.

Той описа военната сила на Китай в почти всяка една област – въздух, море, земя, космос и кибернетика и каза, че въпреки факта, че способностите на Китай не надхвърлят тези Америка в региона за момента, е възможно те да надминат Съединените щати в рамките на следващите пет години.

Броят на корабите, ракетите, самолетите и хората не е ключов. Това, което вече дава на китайците предимство, е географията ѝ.

Администрацията на Обама не попречи на растежа на китайската военна и икономическа сила в Азия.

Междувременно, президентът Доналд Тръмп постави под въпрос дали Съединените щати ще защитават своите съюзници по договора в Тихия океан, като Япония, оплаквайки се относно разходите. Дейвидсън, от своя страна, каза в Аспен, че Америка "няма по-важен съюзник на света от Япония."

Въпросът е какво всъщност може да причини война между САЩ и Китай. Какво ще стане, ако Китай нападне и превземе Тайван, демократичен партньор на Америка и оръжеен клиент?

Всъщност Америка би ли рискувала Трета световна война? Какво ще стане, ако Китай изиска претенциите си за островите Сенкаку, които според САЩ принадлежат на Япония? Това попада ли в ангажиментите на американския договор за защита на своя съюзник?

Няма гаранция, че нито един американски президент, особено Тръмп, ще прибегне до война и в двата случая. Но това са само някои от сценариите, които военните геймъри от корпорацията "Rand" са проучили, за да видят дали Съединените щати биха могли да попречат на Китай да претендира за територия със сила. Не е ясно обаче, дали САЩ може да се справи.

Най-вероятният сценарии на война между САЩ и Китай е Китайска „победа“, което обаче  не значи, че китайската комунистическа партия ще превземе Вашингтон, но САЩ може и да не може успешно да "извади" Китай от територията, претендирана от Япония или Тайван.

В опит да предотврати това, освен кибератаките, САЩ може да атакува китайските сили по въздух или вода.

Проблемът е, че Китай е прекарал последните 20 години, подготвяйки се точно за този вид конфликт и инвестирайки в защити, които биха могли да осуетят американския подход.

Китай има ракети, които могат да потопят кораби и дори да свалят самолети. Има и ракети, които теоретично биха могли да достигнат до регионалните бази на САЩ в Япония и Гуам, оставяйки самолетите и пистите уязвими към атака.

"Много китайски наблюдатели предполагат, че ракетните удари по въздушните бази ще бъдат началото на войната", отбелязва Rand в "Американско-китайската военна карта".

Според Rand, затварянето на такава база, дори за няколко дни, е достатъчно, за да се промени хода на конфликта.

„Китайците не трябва да разбиват изцяло САЩ във военно отношение, за да постигнат своите краткосрочни цели“, твърди Дейвид Охманек, старши изследовател на международните и отбранителните служби в Rand.

"Ако целта им е да превземат Тайван, това по принцип може да се осъществи в ограничен период от време – от няколко дни до няколко седмици", добави той.

Охманек е участвал и във военните игри на Rand, които показват загубата на САЩ.

„Не само че те ще атакуват въздушни бази в региона, но те ще атакуват и самолетоносачи в морето. Те също така ще атакуват нашите сателити в космоса и комуникационните ни връзки, които до голяма степен оперират в космоса.

Те ще се опитат, но си струва да се отбележи, че много от тези способности са неизпитани и че за разлика от САЩ, Китай няма много практика, използвайки оръжията си в битка", заяви той.

Въпреки това растежът на китайските военни способности представлява голяма промяна в сравнение с преди 20 години, когато президентът Бил Клинтън изпрати самолетоносачи близо до Тайванския проток, за да възпре китайските заплахи срещу острова.

По това време Китай изстрелваше ракети срещу Тайван, но ракетеният ѝ арсенал беше далеч по-малко способен и прецизен.

"Когато самолетоносачът бе изпратен от Клинтън, китайците не можеха дори да го намерят", каза Крис Брозе, бивш директор на комисията по въоръжените сили на Сената, на отделен разговор по време на форума в Аспен.

"Те са прекарали 25 години не само, за да разберат как да открият такива системи, но и как да ги надвият с много големи обеми прецизни оръжия. В случай, че САЩ трябва да разположат самолетоносач в близост до пролива, когато има реална възможност за конфликт, нека просто го кажа така – не бих искал да бъда в него", добави той.

Засега обаче, Съединените щати се противопоставят на Китай по калибрирани начини, които няма вероятност да предизвикат агресивен отговор от Пекин.

Америка ускори темповете си по изпращане на кораби през пролива, както и свободата си за навигационни упражнения в Южнокитайско море.

Съединените щати също така се съревновават с Китай или се изправят пред Китай извън военното пространство, като налагат високи тарифи върху китайския внос и скорошната забрана към китайската телекомуникационна компания Huawei да прави бизнес в САЩ.

Вашингтон обаче е доста по-малко агресивен в натиска си върху Китай относно човешките права и демокрацията, включително масовото задържане на китайски мюсюлмани и подкрепата му относно репресиите срещу протестиращите в Хонконг.

Съединените щати знаят много за способностите на Китай, но разпознаването на намеренията ѝ е друг въпрос.

Джон Маклафлин, бивш действащ директор на ЦРУ, който сега преподава в университета "Джон Хопкинс" отбеляза, че китайските власти са заявили, че се стремят да бъдат глобална сила, но какво точно означава това, не ясно.

Дали те се опитват да построят защитна буферна зона около границите си, тъй като много държави правят това или намерението им е по-зловещо?

"Когато погледна света, може да се каже, че има някои страни, които са враждебно настроени към нас, като Северна Корея и Иран, а Китай все още представлява огромна несигурност", каза Маклафлин.

Що се отнася до демократите, които се борят да заместят Тръмп, много от първите кандидати за 2020 година определят Китай като основна заплаха за националната сигурност, като подчертават двупартийния консенсус по въпроса във Вашингтон.

Има и друга несигурност – военните игри са едно, а реалността е друга.

Някои неща, като обучението и практиката могат да повлияят на резултатите от една потенцаилна война.

“Те не са водили много войни, така че до известна степен действителното им представяне отвъд военните игри все още не е определено и се надяваме, че няма да трябва да го определяме", твърди Маклафлин.

Източник: The Atlantic