Независимо дали сте го осъзнали или не, вероятно сте гледали филм с "Motion Smoothing" (Изглаждане на движението).

Почти невъзможно е да не сте го правили, тъй като това е настройката по подразбиране на повечето телевизори, продавани в днешно време. Колкото и добронамерена да е тази технология  обаче, повечето хора я мразят.

Изглаждането на движението превръща филма или телевизионното шоу в нещо необикновено, тъй като се променя самата текстура на това, което гледате.

Всяко нещо на екрана се движи така, както повечето хора се движат в сапунените опери – поради което понякога се нарича „ефектът на сапунена опера“.

С други думи, изглаждането на движенията съществено разрушава начина, по който гледаме любимите си филми.

Първият път, когато много американци чуха за "Motion Smoothing", може би е бил през декември, когато Том Круз, застана редом с режисьорът на Кристофър Маккуари и отправи съобщение към зрителите да изключат изглаждането на движението.

Други режисьори от години протестират срещу технологията, като през 2014 г. режисьорът и оператор Рийд Морано започна онлайн петиция, призоваваща телевизионните производители да спрат да я правят по подразбиране.

Мартин Скорсезе написа, че я насърчава, но други режисьори като Едгар Райт, Пейтън Рийд, Джеймс Гън и Братята Дъфър са открито против технологията в интервюта и в социалните медии.

Изглаждането на движенията е безспорно компрометиран начин за гледане на филми и телевизионни предавания.

Влиянието на технологията обаче е толкова всеобхватно, че на филмовия фестивал в Кан този май – същият филмов фестивал в Кан, който е в конфликт с Netflix през последните две години, също остави изглаждането на движенията на своите екрани.

Технологията се превърна в норма през последното десетилетие, но за първи път беше въведена в търговската мрежа в средата на 90-те години, за да реши проблем.

Повечето филми и телевизионни предавания се снимат с 24 кадъра в секунда, което е традиционната честота за филмите от края на 20-те години, когато е въведен и звукът.

Телевизорите обаче винаги са имали по-висока честота на опресняване в секунда, обозначена в херци. (Днес средният HDTV телевизор работи на 60Hz или 120 Hz, като някои достигат до 240 Hz.)

Поради несъответствието между честотата на кадрите на филма и скоростта на опресняване на телевизора, когато гледате филми, изображението може да се размазва или да накъсва, което е особено забележимо по време на бързо движение по екрана.

Това често е незабележимо за обикновения зрител, но хората виждат движението по различни начини и за много инженери и телевизионни производители, това е било достатъчен проблем, че да изпит нуждата да го поправят.

В крайна сметка те са изобретили технологията "Motion Smoothing" – процесът, при който телевизорът ви предвижда, създава и вмъква нови кадри между съществуващите кадри на програма, за да намали трептенето.

Дори обаче изглаждането на движението да работи перфектно, то все още би създало проблеми. По-високата честота на кадрите има странен ефект върху това как обработваме кинематографични изображения.

Възможно е гледането на филми по един начин толкова дълго да е "приспособило" мозъка ни. Професорът по психология и неврология Паскал Уолиш, който изучава мозъка и възприятията смята, че има определени външни стимули, като удари в минута при музика или фино трептящи филмови изображения, които всъщност могат да повлияят на нервната система.

„Честотата на стимула влияе активността на невроните в мозъка, което ви позволява да преминете във вид на транс”, казва Уолиш.

Интерсното е, че цял кинематографичен език се е развил около скоростта от 24 кадъра в секунда – начинът, по който актьорите изпълняват ролята си, начинът, по който се заснемат и режат кадри, а също така и движението камерите.

Дейвид Нийлс, инженер и продуцент, който спомогна за ранното прилагане на HDTV, е тествал различна честота на кадрите на зрителите да видят как реагират.

„Бяхме заснели сцена между няколко актьора – с 60 кадъра в секунда, 30 кадъра в секунда и 24 и я представихме пред публика, за да видим как ще я интерпретират.

При 24 кадъра в секунда, хората харесаха актьорите повече и сметнаха, че представленията са по-добри. В действителност това беше една и съща сцена" , твърди той.

Според него, че 24-те кадъра в секунда създават своеобразно„ интелектуално разстояние ”между зрителя и изображенията, което позволява на филма да ви "грабне".

С други думи, ако искате да разказвате истории с по-висока честота на кадрите, ще трябва да ги разказвате по различен начин, а по-всичко личи, че това може да изисква нови форми на творчество.

„Това е като разликата между сералите "Закон и ред" и "Ченгетата“, каза Нийлс.

„Възможно е да е една и съща история, но тя е разказана по различен начин“, добави той.

Някои производители, като Vizio, спряха да задават "изглаждането на движението" по подразбиране.

„Съгласни сме със създателите на филми на 100 процента. Чувстваме, че трябва да запазим творческите намерения, доколкото можем", казва Джон Хван, вицепрезидент по управление на продуктите в компанията.

Интерестното е, че в днешно време има разработени технологии, които позволяват настройките на изображението да се пренасят в метаданните, предавани от част от съдържанието в телевизора така че, филмът или сериалът автоматично да коригират настройките на вашия екран.

Когато гледате футбол например, изглаждането на движението може да се включи само, а когато гледате филм, то ще се изключи.

Може боаче да минат години, преди такава технология да стане широко разпространена.

Изглаждането на движенията няма да изчезне скоро, и то не само защото хората обичат да гледат спорт. Всъщност може да се превърне в нещо необходимо в не твърде далечното бъдеще, тъй  като телевизионните екрани се увеличават по размер, яркост и мощност на обработка, а това ще направи накъсванията и размазванията още по-забележими.

Засега усилията на създателите на филми, които снимат с висока честота на кадрите не са накарали никой от нас да поиска още, но това все още може да се промени.

Анг Лий ще направи още един опит с предстоящия си филм "Gemini Man", а Джеймс Камерън – човек, който многократно е доказал, че може да накара публиката да възприеме нови технологии съобщи, че снима своите продължения на "Avatar" с висока честота на кадрите.

Хубавата новина е, че привържениците и критиците на "Motion Smoothing" се съгласяват с едно нещо и то е, че ако хората гледат съдържание с "Motiong Smoothing" достатъчно дълго, то може да не поискат да се връщат назад.

Човек би могъл да гледа на този дебат като просто на друг случай, при който създателите на филми сe противопоставят на технологичните напредъци – като например  преминаването към дигитална продукция и разпространение, а също така нарастването на гледането от мобилни устройства.

Изглежда, че всички са приели факта, че определно ще има хора, които гледат филми на миниатюрните си мобилни телефони по време на фитнес, например.

За много от създателите на филми обаче, "Motion Smoothing" сякаш е заплаха и може причината е страхът, че самата им форма на изкуство може да престане да съществува.

Източник: Vulture