<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=39879" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Обективната журналистика не е добре дошла в България, видяха и чуждите медии

13 Август 2019
0 964

Медийната обстановка в България – постоянният натиск на управляващите над критично мислещите журналисти и стремежът на всяка цена да им се затвори устата чрез изкупуване на медии и с други способи, рядко попада в полезрението на водещите политици в ЕС. 

 

 

КАК СВОБОДНИТЕ МЕДИИ ОБСЛУЖВАТ ИВАН ГЕШЕВ… ПО НЯКОЛКО ПЪТИ НА ДЕН

 

 

Напоследък обаче медийните процеси в България все по-често попадат във фокуса на вниманието на глобалните неправителствени организации и журналистически сдружения, пише "Сега".

 

 

""

 

 

За разлика от политиците в Брюксел и Страсбург, гилдийните организации показват доста по-добра информираност за проблемите, с които се сблъскват журналистите в държавата с най-лоша медийна среда в ЕС. В Европа публикациите по темата се увеличават правопропорционално, щом в България се забележи ръст на институционалните атаки спрямо критичните медии.

 

 

КАК "КАПИТАЛ" И "СЕГА" СЪБУДИХА ГИБЕЛНИЯ ГНЯВ НА ПРОКУРАТУРАТА

 

 

Затова през последните дни в международното медийно пространство видимо се покачва броят на публикациите, разглеждащи сложните отношения между представителите на българската държава и журналистите. Българският клон на Асоциацията на европейските журналисти разпространи преди дни становище по повод искането на прокуратурата Висшият съдебен съвет да вземе мерки срещу вестниците „Сега“ и „Капитал“ заради техни критични публикации. В становището се казва, че „опитите на прокуратурата да ограничава свободата на словото противоречат на конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, българското и европейското законодателство“.

 

 

АЕЖ-БЪЛГАРИЯ ОБВИНИ ПРОКУРАТУРАТА В ОПИТ ДА ЦЕНЗУРИРА МЕДИИТЕ

 

 

Според АЕЖ всекидневните атаки на държавното обвинение към медиите, които критикуват вървящата процедура за утвърждаване на Иван Гешев като главен прокурор, будят не просто недоумение, но са и опасен опит за налагане на цензура. В АЕЖ членуват журналисти от 30 държави, като собствени сайтове и страници във Фейсбук са разработили екипите във Великобритания, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и т.н.

 

 

""

 

 

Чуждите журналисти обърнаха специално внимание на България и когато прокуратурата издаде европейска заповед за разследване спрямо главния редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов в началото на август. Обвинението у нас поиска френските власти да разпитат Чобанов по подозрение за съпричастност с теча на информация в НАП. В отговор Международният институт за печата във Виена, в който членуват шефове в различни медии, журналисти и редактори, излезе с позиция, че “заповедта за разследване очевидно е претекст за смълчаване на „Биволъ“, който публикува серия от разследвания, разкриващи злоупотреби с европейски фондове и корупция в правителството на България“. Позицията бе споделена и от друга влиятелна журналистическа организация – Европейския център за пресата и медийната свобода. В негова публикация България бе сложена в една компания с Турция, Азербайджан, Русия, Украйна, Албания и др. като страна, която използва различни техники да пречи на разследващите журналисти и да прави опити да ги сплашва.

 

 

В анализ, озаглавен „Разследващата журналистика не е добре дошла в Европа“, България е определена като „още една от държавите, в които върховенството на закона не изглежда приоритет“. Европейският център припомни, че казусът с „Бивол“ е поредният, в който журналисти, занимаващи се с разследвания, се превръщат в „мишена на правителството“. В още по-глобален план и също толкова критично разгледа медийната ситуация в България Институтът за изучаване на журналистиката „Ройтерс“. В годишния си доклад за 2019 г. за състоянието на цифровата среда една от най-авторитетните журналистически организации в света посочи, че „крайната поляризация на медиите и връщането на контрола от политическите партии“ доминират журналистическия пейзаж в България през последните 12 месеца. „В началото на 90-те години всяка партия в страната имаше свой вестник. Днес всяка от тях има собствена телевизия“, отбелязва „Ройтерс“.

 

 

Управляващите от ГЕРБ развиха най-голямата мрежа за упражняване на влияние, посочват още оттам. В подкрепа на това се дава пример как към силно проправителствената телевизия „Европа“, която се управлява от партньор по тенис на премиера Бойко Борисов, неотдавна се е присъединила и Нова телевизия. „Националният частен оператор, който към момента на изготвяне на проучването все още е марката с най-голямо доверие на зрителите (Нова телевизия е най-гледаната телевизия според данните – б.р.), междувременно е купена от един от най-влиятелните и известни български олигарси Кирил Домусчиев. Бизнесменът е изявен привърженик на премиера и неговата партия, като често атакува опонентите им.

 

""

 

 

Единствено забраната на Комисията за защита на конкуренцията към предишния желаещ да придобие Нова телевизия (става дума за чешкия милиардер Петер Келнер – б.р.) позволи на Домусчиев да купи медията“, припомнят от екипа. Не е ясно дали именно появата на все повече контролирани от партиите телевизии е причинила спада в доверието към новините в България, какъвто се наблюдава с 2 на сто само за последната година, се казва в изследването. Но със сигурност един от резултатите от този спад е завръщането в България на местната секция на радио „Свободна Европа“, което този път ще бъде насочено към аудиторията в интернет, отбелязва „Ройтерс“.
 

 

Източник: Сега

 

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции