Хенри Садлър е 24 годишен мъж от Флорида, чието хоби е да се гмурка. Наскоро обаче той бил нападнат от алигатор по време на гмуркане с негови приятели, но за щастие случката има щастлив край, тъй като той успял да се измъкне от захапката на влечугото.

Вижте и какво сподели самият той пред "The Guardian":

"През април тази година се гмурнах за фосили в река Мир във Флорида, недалеч от мястото, където преподавам морска наука в частна военноморска академия. Бях се гмуркал в района вече шест години без проблеми и бях заедно с двама приятели, включително Джейк Кьолер, който заснема подводните находки за своя канал в YouTube – Dallmyd.

Поради опасността от алигатори, обикновено пускаме котва на определено място, блъскаме по лодката и хвърляме камъни, за да ги изплашим, тъй като те избягват контакт с хора. На този ден обаче не бяхме заснели много кадри, затова решихме да рискуваме и да направим нещо необичайно – вместо да останем в една зона, скочихме в реката и се отклонихме по течението.

Отдалечих се в много тесен канал, на около 300 метра пред останалите, облечен в обичайната си екипировка за гмуркане: резервоар с кислород, спасителна жилетка и колан с тежести. Изведнъж почувствах натиск върху левия глезен и за секунда помислих, че това е Джейк. По-рано се шегувахме, че черният ми костюм ме кара да изглеждам като стръв (двамата ми приятели бяха облечени в камуфлажни костюми). След това обаче, натискът стана невероятно интензивен и разбрах, че това е алигатор.

Той ме въртеше като тирбушон, докато ме влачеше към дъното, а като морски биолог знаех, че това почти винаги е смъртоносно. Инстинктът ми за оцеляване надделя и умът ми се избистри както никога до сега. Водата беше дълбока само около 3 метра, така че надух спасителната си жилетка и започнах да ритам със свободния си крак към повърхността, като влачех алигатора със себе си.

Усещах как той дърпа крака ми надолу и имах чувството, че ме къса наполовина. Когато наближихме повърхността видях, че той беше дълъг около 3 метра, а опашката му отново замахна и той се опита да ме повлече във водата отново. Знаех, че ако ме свали обратно под вода ще ми откъсне крака.

За разлика от жертвите на нападение от акула, повечето хора, нападнати от алигатори се удавят, вместо да кървят, но екипировката ми ми даде ценно време. Най-големият ми страх сега беше, че регулаторът, който ми доставя кислород ще се изтръгне от устата ми, или че ще попадна в капан под някоя скала или корен на дърво.

Удрях главата на алигатора със свободния си крак възможно най-силно, но челюстите му бяха притиснати около глезена ми със сила, еквивалентна на силата на Т-Рекс. Разбрах, че ще успея да се освободя само ако влечугото се опита да се захване по-добре за мен и направи нов опит за захапка, така че продължавах да чукам, принуждавайки го да я мести. Натискът върху глезена ми отслабна само за секунда и аз използвах този шанс.

Когато челюстите му отново се затвориха, той вече беше захапал плавникът ми и ритайки с всички сили измъкнах крака си от него и заплувах към брега.

Алигаторите не обичат плячка, която застрашава живота им, така че той не ме проследи. В крайна сметка стигнах до берга, седнах задъхан в шок и чаках приятелите ми да излязат на повърхността.

Зъбите му бяха разкъсали два слоя от екипировката ми, врязвайки се дълбоко в плътта ми, но силата на захапката беше нанесла най-много щети. Глезенът ми беше два пъти по-голям от нормалния му размер.

Когато моите приятели изплуваха пет минути по-късно, те нямаха представа какво се е случило. Те ми помогнаха да се върна до колата, която беше паркирана на час от мястото на гмуркане и ме закараха в болница.

Удивителното е, че нищо не беше счупено и лекарите казаха, че ще се възстановя напълно. Нападенията на алигатори върху хора са изненадващо редки, като по-малко от 400 са регистрирани във Флорида през последните 70 години, а малко хора оцеляват, ако се случи.

Не обвинявам алигатора. Бях на негова територия и е нормално да ме нападне. Атаката обаче не ме спря да се гмуркам. Бях отново в реката няколко седмици по-късно, публикувайки приключенията си в Instagram, макар че сега гледам да се придържам към област, която вече обстойно съм разгледал и проучил.

Най-важното, което всички трябва да осъзнаем и по-специално младите хора е, че ние, хората, сме само една малка част от изключителен природен свят и че можем да надвием тези великолепни хищници без да ги унищожаваме."

Източник: The Guardian