Е, такъв е животът! С времето доматите се напълват, натежават, увисват и нещо трябва да ги поддържа!

Но това не значи, че доматът не е красив и не може да събуди апетита на един истински ценител.

Да, доматът не е същият като едно време, но само глупакът може да съжалява за миналото. Сега доматът е зрял и опитен, свързва ви дълбока обич и привързаност, знае всичките ти страхове и мечти.

Нощем, когато трескаво бълнуваш, доматът знае точно как да те прегърне, да ти подаде чаша вода и да каже: „мани го шефа ти, пълен галфон, не ти е на нивото“.

Има разни млади, стегнати, зелени доматчета, които се разкарват из офиса и да, на една командировка…ти… как да кажа…опита от туршията. След това гузен се прибра и си каза всичко, защото знаеш, че ако някой може да те разбере, това е червеният домат вкъщи.

И плака доматът, много плака. После ти прости и повече никога не говорихте за това. Защото доматът знае, че е било моментно увлечение, без чувства, а и видя колко виновен се чувстваш.

Червеният домат винаги ще бъде до теб, въпреки всичко, защото те обича.

Така, за какво говорехме… а да, за доматите! Пръскате с хербициди, поне половин метър между лехите и да се поливат всеки ден! И връзвате нещо да ги поддържа!