Котките понякога могат да изглеждат безразлични, отвратени и напълно отблъснати от хората, но се оказва, че това може да не е точно така.

Учени твърдят, че са открили, че подобно на децата и кучетата, котките също формират емоционална привързаност към своите стопани, включително и нещо, известно като „сигурна привързаност“ – ситуация, при която присъствието на любимия човек им помага да се чувстват сигурни, спокойни и удобно, за да опознаят средата, в която са.

„Въпреки по-малкият брой проучвания, изследванията показват, че може би подценяваме социокогнитивните способности на котките“, пишат авторите на проучването.

То е публикувано в списанието "Current Biology" от учени от Орегонския държавен университет в САЩ и е направено на базата на едно просто упражнение, в което са участвали десетки котенца и техните собственици.

Всеки стопанин е прекарал две минути с котето си, след което е излязъл от стаята за две минути, а след това се е върнал пак за две минути. Поведението на над 70-те космати животники е било наблюдавано през целия период.

Резултатите показват, че 64% от котките са изглеждали по-малко стресирани по време на присъствието на собственика си, отколкото по време на раздялата. Също така, по време на повторното събиране са показали баланс между разхождането наоколо и играта с техния собственик – отговор, за който екипът твърди, че е доказателство за "сигурна привързаност".

Учените твърдят, че останалите 36% от котенцата са показали отличителни белези на „несигурна привързаност“ – остават стресирани при повторното събиране, като мнозинството от тях търсило прегръдки, а останалите или избягвали контакт или изглежда се двоумели какво да правят.

Подобно разцепление на сигурност и несигурност се е наблюдавало при 38 възрастни котки и екипът твърди, че подобно явление е наблюдавано и в предишни проучвания, включващи деца и кучета с техните родители и стопани.

По-нататъшни експерименти показали, че последващото обучение и социализацията на подгрупа от котетата имало малък, дори незначителен ефект върху типа привързаност.

Учените твърдят, че макар подобни мерки да могат да повлияят на развитието на стила на привързване, веднъж установен, стилът е доста стабилен и непроменлив.

„Това може да подскаже, че наследствените фактори, като темпераментът, също влияят на стила на привързаност и могат да допринесат за неговата стабилност“, пишат те.

Проф. Даниел Милс, експерт по ветеринарно-поведенческа медицина от университета в Линкълн, който преди това е изучавал взаимоотношенията между човекът и котките, заяви, че проучването има недостатъци, включително че екипът не е изследвал други възможни видове връзки и не е повторил експериментите си с непознати.

Това, твърди той, може да означава, че котките може би са реагирали по-общо от социалната подкрепа на човешкото присъствие, отколкото да са проявили привързаност към конкретен индивид.

„В момента, доколкото можем да кажем, реакциите към собственика, които приличат на привързаност, често до голяма степен са резултат от предишни усилия на стопанина“, добави той.

Милс добави, че въпреки, че котенцата показват привързаност към майка си, остава неясно дали те развиват и показват подобна привързаност и към техните собственици.

„Мисля, че котките се свързват емоционално със собствениците си, но просто не смятам, че в момента имаме убедителни доказателства, че това е форма на психологическа привързаност в нормалния смисъл“, каза Милс.

Д-р Лорън Финка от университета в Нотингам Трент е съгласна с него:

„Видовете, които прекарват голяма част от времето си в близост до конкретни хора, е много вероятно да образуват връзки с тях“, каза тя.

„Въпреки това, за разлика от децата и кучетата, е по-малко вероятно котките да имат вродена нужда да формират силни и сигурни привързаности към своя стопанин, особено като възрастни, следователно признаците за това най-вероятно са вкоренени във фактори като тяхната личност, характер, ранна социализация и начинът на отглеждане", добави тя.

Източник: The Guardian