През 2013 г. Марк Зукърбърг излиза с амбициозна програма от десет страници, озаглавена: „Човешко право ли е свързаността“. В нея е описана идеята как „следващите 5 млрд. души да бъдат свързани“. Според Цукърбрърг това може да стане чрез помощта на големите тех-компании. Той говори дори за захранвани от слънцето дронове, които да обикалят отдалечени местности и така да се осигурява връзка с интернет.

Днес половината световно население живее без сигурна интернет връзка. Това е огромен проблем, защото тези хора са ограничени във възможностите си за образование, финансови услуги, участие в политическите процеси, свобода на словото и още много, пише BBC .

Сред тях е Салим Азаим Асани, съосновател на дигитален хъб, предоставящ редица услуги за бизнеса, в Чад. През 2008 г. тамошното правителство решава да ограничи достъпа до социалните мрежи Фейсбук и Туитър с обяснението, че така се бори с разпространението на религиозния екстремизъм. Така, в продължение на 16 месеца, никой в африканската страна няма достъп до социалните мрежи.

За компанията на Асани това е пагубно. „Изгубихме много пари, изгубихме и част от килентите си, те прекратиха договорите си с нас, просто защото решиха, че моментът е неподходящ да използват социалните мрежи“, казва той днес.

Тридесет години след създаването на интернет, идеите за свободно, глобално онлайн пространство са застрашени. Само през последните пет години е имало частични или цялостни спирания на достъпа до световната мрежа в следните страни – Индия, Судан, Еритрея, Етипоия, Сирия, Демократична Република Конго и Ирак.

„В западна и централна Африка има 12 случая на спиране на достъпа до интернет само през 2017 г. Година по-рано бяха 11, а през 2018 г. бяха 20 спирания. Нашите опасения са, че броят им ще продължи да расте“, казва зам.-директорът на Амнести Тех, клон на световната правозащитна организация Амнести Интернешенъл, Джошуа Франко.

Обикновено отрязването на достъпа до интернет се оправдава с мерки за сигурност. През пролетта на 2019 г. властите в Шри Ланка обясниха, че подобни мерки се налагат след терористичните атаки по Великден, за да не се разпространява паника и дезинформация. „Ние следим какъв ще бъде резултатът от тези спирания. Съвпадането им с важни събития като избори или големи протести ни кара да подозираме, че това е по-скоро начин да се задуши свободното слово“, казва Франко.

Да спреш достъпа до интернет е крайна мярка. Но има и други, и те се прилагат със значителен успех. Руското правителство например обяви, че създава своя собствена мрежа само в границите на страната. Щом бъде завършена, властите ще имат пълен контрол върху съдържанието, което минава през нея и ще могат да виждат абсолютно всяко действие на потребителите.

Потребителите в Китай са сред тези с най-ограничени възможности в онлайн пространството. Достъпът до редица чуждестранни сайтове е спрян. В други случаи съдържанието се „филтрира“ с оправданието, че се преследват обиди или пък се налагат законови ограничения на онлайн компании. Наложените от китайските власти рестрикции на онлайн пространството са наричани шеговито „Великата китайска защитна стена“.   

Но това не е всичко. Модата с ограниченията е видна дори в общества, считани за доста по-либерални. Съвсем наскоро в ЕС бе приета директива за авторското право. Новият регламент задължава онлайн операторите да инсталират филтри, чиято задача е веднага да преамахнат съдържание, което се счита за незаконно. Правителството във Великобритания отдавна настоява, че са му нужни правомощия, за да може да чете личните съобщения на потребителите.

Две годин след като представи идеята си за следващите „5 млрд. души“ Зукърбърг заяви пред ООН, че „интернет трябва да е на всички“. Той не е единственият, който критикува властите по този въпрос. Комитетът по човешки права на ООН отбелязва през 2016 г., че рестрикциите в интернет противоречат на принципите за свобода на словото и свободно изразяване.

„Правото на достъп до интернет е човешко право. Младите хора имат право на свободен достъп до социални мрежи, до онлайн пространството и до възможностите да се научат да правят бизнес там“, казва Асани.

Винт Сърф е на противното мнение. Той е счита за един от „бащите на интернет“, работил по създаването на TCO/IP протокола. През 2011 г. той пише за статия за Ню Йорк Таймс, в която критикува разбирането, че интернет е човешко право.

Сърф казва, че интернет е само технология, т.е. може да бъде използван за упражняване на човешки права, но сам по себе си не е среда тях. „Имало е времена, когато, ако няма кон, човек не е можел да се прехранва. И все пак важно е било правото му на живот, а не правото на кон“, казва той.

Така или иначе шест години след лансиране на идеята за свързване на нови 5 млрд. души, тя остава неосъществима. Фейсбук тихомълком се отказа да използва дронове за осигуряване на интернет връзка в отдалечени места. Наред с това има множество примери за големи мобилни оператори, които отказват да предоставят пакети със стабилна интернет връзка на потребителите си.

Източник: BBC