Какво да ядем и какво да не ядем? The Guardian предлага списък с едни от най-дискутираните храни по отношение на ползите и вредите за околната среда.

Обезлесяването, детският труд, замърсяването, недостигът на вода са теми с нарастващо значение за съвременния човек. Колкото повече научаваме за страничните ефекти при производството на масовите храни, толкова по-труден става изборът какво да ядем. Ето няколко вида храни, около които се развиват спорове относно ползата и вредата им и може би улесняват избора ни при пазаруване.

Авокадо

Този специфичен плод, идващ от другия край на света, се харесва все повече на потребителите и у нас, но нека бъдем честни относно добиването му! Световният глад за авокадо индиректно предизвиква обезлесяването на териториите, където то се добива. Това довежда до ограничаването на добивите на фермерите в Чили, например. Ползите от авокадото са много. Плодът му е богат на витамин E, C и K, също така на мононаситени мазнини. Но полезните вещества на авокадото могат да се проследят и в култури по-близки до местата, където живеем.  

Мляко

Животинското мляко е богата на мазнини храна и е по-евтина отколкото бадемовото и други растителни производни. В страните с много пасища, какво по-естествено от това да се отглеждат и доят крави? Но това е така, стига да говорим за крави, които се изхранват с трева, докато в действителност много по-голям е делът на добитъка, който се изхранва с фураж. Не трябва да забравяме също така, че като част от производството на мляко и млечни продукти по света се убиват нежелани мъжки телета или „пенсионирани” млечни крави.

Телешко месо

Дори да оставим настрана клането на тези симпатични и според мнозина разумни животни, остава актуален въпросът за вредните парникови газове, отделяни при отглеждането им и обработването на храната от тях. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН говедата, отглеждани едновременно за мляко и месо, са основен производител на емисии. Тази статистика обаче не отбелязва някои разлики в практиките при производството в Европа и САЩ.
 

Соя

Делът на пряко консумираната от човека соя е сравнително малък, така че аргументът с обезлесяването като резултат от производството на соево мляко и тофу е малко подвеждащ. Възникват проблеми обаче когато става въпрос за месо, риба и млечни продукти, където отива огромната част от соята в света. Практически е невъзможно да знаем дали млякото или месото, което купуваме е от животни, хранени със соя и дали идва от Бразилия и Аржентина, където обезлесяването, заради добиването на соя, е най-голямо.

Масло от ядки и  палмово масло

Палмата е един от най-големите двигатели на глобалното обезлесяване. А какво да кажем за ядките, които могат да причинят недостиг на вода (калифорнийски бадеми), детски труд (турски лешници) или нарушаване на човешките права (виетнамски ядки кашу). Мащабът и разстоянието на тези отрасли прави проследяването им много трудно. Купуването на ядки по-близо до дома не е непременно по-нисковъглеродно, но поне имате по-добра представа какво се случва. Можете да ограничите или дори избегнете употребата на палмово масло, що се отнася до растителните, като го замените с фъстъчено масло. Фъстъците са естествено устойчива култура, която изисква малко вода, има азотфиксиращи свойства и, когато се засажда при ротация с други култури, намалява ерозията на почвата.

Шоколад 

С всяко едно блокче, съдържащо соя и палмово масло, шоколадът носи етичен багаж, преди дори да помислим за какаото. Основната част от какаото идва от малки ферми в страни като Кот д’Ивоар и Гана в Африка, където условията на труд и общата бедност са всеизвестни. Ниските изкупни цени, споразуменията за ограничаването и премахването на детския труд са фактори, които довеждат до разработването на все нови и нови какаови плантации, а оттам и до огромното за територията на Западна Африка обезлесяване. 

Треска

Според "Морското общество за опазване на морето" популацията на тази риба във водите на Обединеното кралство е в тежко положение. Състоянието на норвежката треска обаче е съвсем различно: Норвегия беше първата държава в света, която въведе система от квоти за своята треска, а риболовната ѝ култура е изградена около качеството, устойчивостта и безопасността на този исторически ресурс. Ето защо, за предпочитане е да избираме улов с оповестен произход. 

Октопод

Етичните съображения рядко са съвсем ясни, но що се отнася до октоподите, те са направо мъгляви. Твърди се, че те са много интелигентни същества и че дори изпитват болкоподобни чувства. Но от друга страна, главоногите, чийто представител е октоподът,  са устойчива група на морските същества. Те живеят само една до две години, а най-често уловът засяга възрастни представители, които вече са се възпроизвели. Когато става дума за морските видове обаче, винаги трябва да се има предвид дълбоководния улов, който е основната заплаха за морските обитатели. Интересна подробност е, че октоподите, както впрочем и хората, намират начини да се приспособят към променящите се условия на живот.

Скариди

Скаридите, както повечето морски дарове са все по-предпочитано меню в цял свят. Големите тигрови и кралски скариди се отглеждат в топли води в страни като Тайланд, Шри Ланка и Мадагаскар, където производството често е силно ангажирано с унищожаването на мангровите блата и гори. На особена почит са едрите речни скариди, чието производство сериозно изчерпва дивия запас. Затова за предпочитане е да се купуват дребни студеноводни скариди. Вече има компании, които използват щадящи методи при отглеждането и използването им.

От всичко казано дотук, можем да кажем, че за предпочитане е купуването на органични и местни продукти, по възможност закупени възможно най-директно от фермата или от мястото, където са произведени или уловени. 

Източник: The Guardian