Соларната сонда „Паркър“ на НАСА, която е преминала по-близо до Слънцето от всеки друг космически кораб, изпрати обратно първите си "наблюдения" от ръба на умопомрачаващо горещата атмосфера на нашата звезда.

Първите данни дават улики за дългогодишни мистерии, включително защо слънчевата атмосфера, известна като "корона", е стотици пъти по-гореща от повърхността, както и точния произход на слънчевия вятър.

„Първите данни от слънчевата сонда, които получихме са впечатляващи”, каза проф. Стюарт Бейл, физик от Калифорнийския университет в Бъркли, който ръководи анализите от един от инструментите на космическия апарат.

„Можем да видим магнитната структура на короната, която ни показва, че слънчевият вятър излиза от малки коронални дупки. Виждаме и импулсивна активност, която според нас е свързана с произхода на слънчевия вятър, но също така сме изненадани от свирепостта на така наречената прашна плазма, която се образува при разпадането на комети, които навлизат близо до Слънцето", добави той.

През следващите шест години космическият апарат с размер на кола ще следва все по-близка елиптична орбита до Слънцето, като в крайна сметка ще се спусне толкова близо, че технически ще го „докосне“.

Недостатъка на това, че е в такава близост е, че Паркър няма да може да изпраща снимки до Земята, защото ако се завърти към Слънцето, камерата му ще се стопи.

Точно заради това, инструментите на космическия кораб се взират встрани, измервайки потока от свръхзвукови заредени частици, съставляващи слънчевия вятър.

В миналото учените откриха, че слънчевият вятър изглежда има два основни компонента – „бърз“, който пътува с около 700 км в секунда и идва от гигантски коронални дупки в полярния регион на Слънцето и „бавен“ вятър – пътуващ под 500 км в час, чийто произход е неизвестен.

Сондата Паркър проследи "бавния" вятър обратно до малки коронални дупки, образувани около екватора на Слънцето – слънчеви структури, които досега не са били наблюдавани. Короналните дупки са по-хладни и по-малко плътни региони, през които магнитните полета изтичат в космоса, действащи като канали за придвижване на заредените частици.

Данните дават и обяснение защо короната на Слънцето е толкова гореща.

„Короната е гореща повече от милион градуса, но слънчевата повърхност е само няколко хиляди“, твърди проф. Тим Хорбъри от Имперския колеж в Лондон.

„Това е сякаш температурата на земната повърхност да е една, а атмосферата ѝ да е с хиляди градуси по-топла. Не знаехме причината затова, защото както на Земята, очаквахме по-ниски градуси в атмосферата и по-високи на самата повърхност", добави той.

Данните на "Паркър" обаче разкриха, че частиците в слънчевия вятър изглежда се отделят в експлозивни струи, вместо да се излъчват в постоянен поток.

"Това бързо освобождаване на енергия от слънчевата вътрешност в нейната корона може да помогне да се обясни защо атмосферата е толкова потресаващо по-гореща в сравнение със слънчевата повърхност", каза Хорбъри.

Друга изненада беше и запрашеността в районите близо до Слънцето. По време на най-близката точка на орбитата си до Слънцето, сондата била осеяна с фин прах, отрязвайки мънички парчета от топлинния си щит, които се виждат като бели ивици в изображения, заснети от камерата.

Смята се, че това са останките на астероиди и комети, които са се приближили твърде много до Слънцето и са се изпарили, оставяйки след себе си само мъгла от прах

Новите наблюдения са направени, когато космическият апарат е бил на около 24 километра от Слънцето, но в крайна сметка, в бъдеще той ще прелети само на 6 километра от повърхността му – повече от седем пъти по-близо от предишната мисия "Хелиос 2" през 1976 г.

Екстремните условия, с които се сблъсква апаратът, налагат използването на нетрадиционни материали и дизайн. Белите керамични топлинни щитове на "Паркър" ще достигнат температура от близо 1400 градуса по Целзий по време на най-близкото наблюдение.

Докато минава близо до Слънцето, слънчевите му панели ще се приберат в сянката на топлинния щит, като само една малка част ще бъде изложена, за да генерира енергия. "Паркър" също така държи и рекорда за най-бързо движещ се космически кораб спрямо Слънцето, като през 2024 г. той ще достигне скорост от близо 700 000 км/ч.

„Това е една много смела мисия… наистина е екстремна и е плод на изключително впечатляващи инженерни усилия и труд“, каза Хорбъри.

Източник: The Guardian