Обсъждането на идеята за въвеждане на фигура на "независим прокурор", който единствен да разследва главния прокурор без да му докладва, ще бъде "безполезно", ако тя е "конституционно невъзможна". Това буквално се казва в пълния текст на становището на Венецианската комисия към Съвета на Европа, с което в петък бе отхвърлен предложения от управляващите общ механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи" в съдебната власт, пише Борис Митов за Свободна Европа.

Европейските експерти цитират чл. 126 и 127 от българския основен закон, според които главният прокурор упражнява надзор за законност върху всички обвинители, а прокуратурата единствена води разследвания, повдига и поддържа обвинения в съда.

"Може да се направи изводът, че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори трябва да бъдат подчинени на главния прокурор, който наблюдава законността на техните действия. Ако Конституцията се тълкува по този начин, фигурата на "независим прокурор" става невъзможна без някои изменения в Конституцията", заявява Венецианската комисия на 6 декември.

Ден по-рано, на 5 декември, Комитетът на министрите към Съвета на Европа приема междинна резолюция за България, в която за пореден път настоява властите в София "да изготвят без забавяне нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на провеждането на разследване, отнасящо се до главния прокурор". С изричното уточнение, че ако се установят "непреодолими конституционни пречки за това, да предложат необходимите изменения в Конституцията".

СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НА БОРИСОВ Е НЕВЪЗМОЖНА, ОБЯВИ ВЕНЕЦИАНСКАТА КОМИСИЯ

Управляващите предлагат точно обратното

И двата органа на Съвета на Европа категорично обявиха, че фигурата, разследваща главния прокурор, не трябва да бъде назначавана от членовете на Прокурорската колегия на ВСС, защото те са в пряка зависимост точно от него.

Въпреки че българското правителство имаше представител и на двете заседания, на 7 декември кабинетът предложи идеята за "независим прокурор", предлаган и назначаван именно от представителите на обвинението във ВСС. Освен това премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Данаил Кирилов не споменаха за европейските препоръки, които директно говорят за конституционни промени.

"Много е важно и аз благодаря на Венецианската комисия, че ни дава възможност да се съобразим и с Конституцията. Защото основният закон е Конституцията и ние в рамките на него правим всичко, което е необходимо за тези правомощия", обобщи в събота Борисов, давайки да се разбере, че кабинетът не планира никакви конституционни промени, въпреки че така практически изначално обезсмисля предложението си.

Становището на Венецианската комисия

Членовете на Венецианската комисия предлагат три алтернативни варианта за ограничаване на недосегаемостта на главния прокурор – той да бъде разследван от главния съдебен инспектор, директора на следствието или от т.нар. "независим прокурор".

Главният съдебен инспектор обаче няма разследващи функции и такива могат да бъдат предвидени единствено с промени в Конституцията. Ръководителят на Националната следствена служба пък е със статут на заместник на главния прокурор и като такъв също му е подчинен, както всички останали обвинители. Отделянето му от тази зависимост също предполага промени в основния закон на страната заради конституционно закрепената пирамидалната структура на държавното обвинение, на чийто връх се намира именно главният прокурор.

По отношение на идеята за "независим прокурор" Венецианската комисия посочва, че се изисква тълкуване на Конституционния съд: "Накратко, идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика само, ако Конституционният съд на България приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията".

Без "решаваща роля" на прокурорите във ВСС

Дори и при този вариант обаче, европейските експерти подчертават, че е важно да се гарантира, че членовете на ВСС, излъчени от прокуратурата, "не играят решаваща роля" в назначаването на т.нар. "независим прокурор". Според идеята на правителството той ще се предлага от Прокурорската колегия и ще се избира с две трети от гласовете на нейните членове.

Наред с това, Венецианската комисия припомня старите си препоръки за промени във формирането на тази колегия на ВСС: "Избраните от Народното събрание членове не трябва да имат прокурорски опит, а трябва да представляват други професии и в закона трябва да се направи промяна в този смисъл. Изпълнението на тези препоръки ще намали влиянието на главния прокурор в рамките на българската магистратура и може да подобри ситуацията при независими разследвания".

Европейските експерти за пореден път настояват и че "съдиите, избрани от техните колеги, трябва да представляват най-малко половината от членовете на Съдийската колегия". В момента едва шестима от 14-имата членове на колегията се избират пряко от професионалната квота.

В тази връзка се отбелязва и необходимостта председателите на двете върховни съдилища да бъдат назначавани и отстранявани от Съдийската колегия, а не от Пленума на ВСС, в който участват и представителите на прокуратурата. Като алтернативен вариант се посочва, че "тези решения могат да бъдат взети с "двойно мнозинство" от членовете, избрани от съдии, и всички членове на ВСС". Тези препоръки също предполагат конституционни промени.

Резолюцията на Комитета на министрите

Комитетът на министрите също коментира недвусмислено необходимостта от реформа, ограничаваща недосегаемостта на главния прокурор: "Механизмът за независимо разследване по отношение на главния прокурор трябва да гарантира в достатъчна степен институционална, йерархична и практическа независимост на всички органи, които наблюдават или провеждат разследването, във всички ситуации и на всички етапи на производството, включително на етапа на предварителната проверка".

В междинната му резолюция по този въпрос категорично се подчертава, че "бъдещата рамка следва да може да отговори на рисковете, свързани с много влиятелната позиция на главния прокурор, както и да направи невъзможно за него да влияе върху назначаването или кариерното развитие на лицата, отговорни за разследването срещу него". Изискване, което изначално отхвърля идеята бъдещият "независим прокурор" да бъде номиниран и избиран само от Прокурорската колегия на ВСС.

Отбелязвайки съмненията на български юристи, че настоящата конституционна рамка не дава възможност за "ефективна система за разследване и наказателно преследване на главния прокурор", Комитетът на министрите не изключва и необходимостта от конституционна реформа.

"Подобни тълкувания биха могли да включват, между другото, предоставяне на възможност магистрати извън прокуратурата да упражняват някои правомощия, упражнявани обикновено от прокурорите, възможност за съдебен контрол на по-широк кръг от прокурорски постановления, както и за изключения от правомощията на главния прокурор да се намесва в решенията на подчинени прокурори. В случай, че се установят непреодолими конституционни пречки, Комитетът би могъл да насърчи властите да предложат необходимите изменения на Конституцията, които да бъдат приети от обикновено Народно събрание", се казва още в документа с уточнението, че българските действия по темата ще бъдат обсъдени отново през юни догодина.

Комитетът на министрите е изпълнителният орган на Съвета на Европа и в него членуват 47 европейски държави. Той отговаря за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Именно в присъдата срещу България по делото "Колеви" още преди 10 години беше подобрно разгледан проблемът с недосегаемостта на българския главен прокурор. Венецианската комисия пък е консултативен юридически орган, който на практика определя съвременните конституционни стандарти в европейските демокрации.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: Свободна Европа