Когато Стефан Конинг, който има история на психоза, беше признат за виновен за заплашване с нож на непознат, може би си мислите, че дългата присъда за лишаване от свобода, е била единствената логична присъда. Всъщност обаче, след кратко пребивание в затвора, той се завърнал в дома си в Амстердам.

„Боб е герой от сериала „Туин Пийкс“ – убиец, който се промъква в кожата на невинните хора и ги кара да правят страшни неща като например убийство“, сподели Конинг.

„В мен има Боб, който казва „убий този човек“ и подобни неща, но ако вземам лекарствата си, Боб е тих", добави той.

Конинг е бенефициент на нарастващата тенденция в Холандия да избягва присъдите за затвор, освен ако не е крайно необходимо. Един от основните аспекти на това обаче е богатата програма за грижата за хора с психиатрични проблеми.

„Ние работим върху две цели. Номер едно е предотвратяването на друго престъпление, а след това се фокусираме върху психиатричните и социални проблеми, които идват с него“, сподели Хомо Фолкертс – криминалист и психолог, който помага на Конинг.

„Не лекуваме хора с депресия, а такива с психична уязвимост, аутизъм, сериозни трудности с ученето, често в комбинация с тежки личностни разстройства, зависимости, финансови проблеми, лоши домове или връзка със семейството, които често са травмирани.

Никой не би одобрил извършените от тях престъпления или действия, но зад тях се крие един много тъжен свят и ако искате да поправите всичко това, ще отнеме много време и отдаденост“, добави той.

Липсващите присъди са оставили Холандия с необичаен проблем – няма достатъчно затворници, които да запълнят затворите ѝ, дори и след отдаването им под наем на дъжави като Норвегия и Белгия.

От 2014 година насам са затворени 23 затвора, които са се превърнали се във временни центрове за убежище, жилища и хотели, а страната има третата най-ниска степен на лишаване от свобода в Европа – 54,4 на 100 000 жители.

Според холандското министерството на правосъдието, броят на наложените присъди за затвор са спаднали от 42 000 през 2008 г. на 31 000 през 2018 г., заедно със спад от две трети в престъпленията извършени от млади хора. Регистрираните престъпления също са спаднали с 40% през същия период, до 785 000 през 2018 г.

Миранда Буун, професор по криминология в университета в Лайден, е изучавала интензивно срива в затворническото население.

„Няма съмнение, че популацията на затворите е намаляла значително през последните 13 години… това е нещо невероятно и е несравнимо развитие за западния свят“, сподели тя.

Половината от хората в холандските затвори са получили едномесечна присъда, твърди тя, а почти половината влезли в ареста през 2018 г. всъщност са чакали съдебен процес.

Експертите приписват упадъка на различни фактори, включително по-големи присъди преди достигане или извън съдебната система, например глоби, в сравнение с други страни и използването на разпоредени от съда процедури, но има и специална програма за психологична рехабилитация, известна като TBS.

„Terbeschikkingstelling (TBS) е доста уникална институция“, казва Буун.

„В много страни има два избора: хората да бъдат подведени под отговорност за делата си и да бъдат осъдени на затвор, или да не бъдат и вместо това биват настанени в психиатрична институция. Ние имаме психиатрична институция, която е част от системата на наказателното правосъдие за хората, които не могат да бъдат подведени под отговорност или са само отчасти отговорни", добави тя.

За разлика от болниците с висока сигурност във Великобритания или Холандия, TBS има много специфични условия. Хората трябва да са извършили престъпление, което изисква минимална присъда от четири години в затвора и да имат голям шанс за рецидив, като програмата работи конкретно върху тяхната реинтеграция в обществото.

Ако това не се счита за възможно или отказват да сътрудничат, в крайна сметка те могат да бъдат преместени в нормална болница с висока степен на сигурност и да бъдат затворени за неопределено време.

Източник: The Guardian