Дебютният албум на Били Айлиш я превърна в една от най-интересните и вълнуващи поп изпълнителки на нейната възраст, пише The Guardian.

Миналата седмицата тя навърши 18 години и бе избрана за артист на годината на The Guardian, а Айлиш разказа пред медията за музиката, славата и страховете си още от детството.

Били Айлиш става известна доста по-рано от 2019 година. За много тийнейджъри тя придоби популярност още в момента, когато песента ѝ Ocean Eyes се появява в Soundcloud.

Но категорично 2019 е годината, в която въздействието от създаденото от Айлиш творчество се усети върху поп музиката.

БИЛИ АЙЛИШ ИЗБУХНА СРЕЩУ СПИСАНИЕ ЗАРАДИ СНИМКА, НА КОЯТО Е "ПОЛУГОЛА И ПЛЕШИВА"

Ето и част от интервюто на авторитетната британска медия с американската певица:

Били, ти си избрана от The Guardian за артист на годината. Изглежда сякаш през 2019-та за теб нещата в професионален план наистина се промениха. Ти какво мислиш?

Беше като едно стръмно изкачване, но все пак на мен ми се стори сякаш се случи постепенно, дори и да не изглеждаше така на публиката. Всички изведнъж си помислиха, че съм станала известна, но, знаете ли, бях на 13, когато излезе Ocean Eyes. И все пак това е доста по-бърз успех, отколкото се случва с други хора. Те прекарват например двадесет години, за да стигнат дотук, а на мен това ми се случи само за три. Почти всеки момент от тази година ме е карал да се запитвам „какво става по дяволите?“ – за добро или за лошо.

Беше много откровена относно борбата с депресията в началото на годината. Имаше ли момент, в който мислеше да се откажеш от правенето на музика или това е нещото, което ти помогна?

Не знам. Хората говорят за това как правенето на музика лекува. Мисля, че слушането на музика е това, което всъщност помага, но не смятам, че правенето на музика е. Не ми помага това да правя музика, но има толкова много други неща, които го правят. Основното е да мисля за това, което правя, за да изкарвам прехраната си, като това е нещото, което ме кара да си спомня какво имам.

Изглежда, че нямаш обикновения живот на тийнейджър. Как успяваш да живееш „нормално“?

Нормален живот никога не съм искала. Не е животът, за който съм мечтала докато растях, но пък и нещата, които се смятат за нормални, никога не съм обичала да ги правя… не мога да го обясня, без да звуча странно. Харесва ми животът, какъвто е и не бих искала нищо в повече. Дори части от това, което имам сега да не са точно това, което искам – изобщо не ме интересува. Всичко, което имам, дори не съм си и представяла, че ще постигна.

Източник: The Guaridan