Астрономи откриха гигантска вълнообразна маса от прах и газ, в която се развиват новородени звезди,  на площ от над 50 милиарда километра в Млечния път.

Газообразната структура, която съдържа повече маса от 3 милиона слънца, се разпростира директно зад нашата Слънчева система, ако се гледа от сърцето на галактиката, но досега не е била наблюдавана.

Този звезден "инкубатор" е най-голямата известна такава "вълна" в Млечния път, а откритието му бе обявено по подобаващ начин на научна конференция в Хавай.

УЧЕНИ НАПРАВИХА НОВИ УНИКАЛНИ СНИМКИ НА МЛЕЧЕНИЯ ПЪТ СЪС СПЕЦИАЛЕН ТЕЛЕСКОП

„Това е най-голямата газообразна структура, за която знаем в Млечния път“, каза Алиса Гудман, професор по приложна астрономия от Харвардския университет, която представи откритията във вторник на срещата на Американското астрономическо общество в Хонолулу.

„Тя е направо пред погледа ни и е невероятно, че е толкова близо", добави тя.

Измерванията на вълната показват, че тя се разпростира на над 9000 светлинни години разстояние и съставлява структура, която е известна като „местното рамо“ на Млечния път. Ако погледнем плоския диск на галактиката отгоре, вълната се появява като права линия с ширина около 400 светлинни години, но отстрани тя се издига и пада на 500 светлинни години над и под равнината на галактиката.

За сравнение, ширината на слънчевата система е около половин светлинен ден – разстоянието, което светлината изминава за 12 часа.

Откритието повдигна куп въпроси, особено около това как се е образувала вълната. Една от идеите е, че много по-малка галактика се е "заклещила" в тази част на Млечния път в далечното минало, образувайки вълни, които се разпространяват подобно на тези от камък, хвърлен в езерце.

По-екзотична хипотеза на учените предполага, че мистериозната тъмна материя играе роля в образуването ѝ.

УЧЕНИ МОЖЕ БИ СА ОТКРИЛИ НОВА ПЕТА СИЛА НА ВСЕЛЕНАТА

Ако вълната е тръгнала от космически сблъсък, пулсациите могат да задържат огромните плътни облаци от прах и газ за милиони години напред, преди те да се разпаднат.

„Смятаме, че вълната е динамична, но времевата скала на нейното движение нагоре и надолу, все още е неизвестна“, каза Гудман.

Астрономите, сред които са Катрин Зукър и Жоао Алвеш, открили космическата вълна, докато картографирали разпределението на огромни облаци прах и газ, които са разположени около нашата галактика. Вътре в тези плътни облаци газът може да се компресира до такава степен, че в тях да се раждат нови звезди.

За да картографират позициите на облаците, учените разчитали на факта, че точно както слънцето се зачервява при залез слънце, така и звездна светлина става червена, когато преминава през междузвезден прах. Имайки това предвид, те анализирали цветовете на звездите, чиито разстояния били измерени с безпрецедентна точност от Gaia – космическия кораб на Европейската космическа агенция.

В списание Nature астрономите описват как картата разкрива формата на гигантската вълна от свързани облаци. Докато по-ранните проучвания предполагаха огромен пръстен от звездни инкубатори около Слънчевата система, по-известен като пояса на Гулд, новата карта показва, че вместо това няма пръстен, а масивна вълна.

УЧЕНИ ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТКРИХА ГАЛАКТИКА С ТРИ СУЕРМАСИВНИ ЧЕРНИ ДУПКИ

Те също така смятат, че и Слънцето може би е възникнало в това, което учените нарекоха „вълната на Радклиф“, на името на техния щаб – Института за напреднали проучвания на Радклиф.

Според техните изчисления сега Слънцето лежи на 500 светлинни години от вълната, но то я е пресекло преди около 13 милиона години и може да я пресече отново през следващите 13 милиона години.

„Десетилетия наред бе загадка защо толкова много от районите за формиране на звезди от пояса на Гулд се намират толкова далеч от галактическата равнина“, каза Дженифър Хатчел, астрофизик от Университета Ексетер, която обаче не е участвала в изследването.

„Предишният модел с разширяващ се пръстен пасваше добре на облачните позиции и скорости, но не можеше да обясни изцяло фрагментарната структура, въртенето или произхода на пръстена, който изисква енергийния еквивалент на няколко свръхнови. Тази алтернативна линейна структура е точно това, което се надявахме да намерим в набора данни от Gaia, и екипът заслужава похвали за отличния си анализ и визуализация", добави тя.

Източник: The Guardian