Пясъчните дюни са неодушевени обекти, така че те не мислят и не чувстват, но скорошни проучвания на университета в Кеймбридж показаха, че те могат да общуват със съседите си и да ги “уведомяват”, че имат нужда от пространство.

Учените направили откритието, след като поставили две еднакви купчини пясък в специален двуметров напречено въртящ се резервоар, който генерирал достатъчно сила, за да движи купчините.

“Известно е, че пясъчните дюни се движат или мигрират в реките, океаните и пустините, а по-малките обикновено се движат по-бързо от по-големите”, заяви Карол Бацик от катедрата по приложна математика и теоретична физика в Кеймбридж.

Бацик смятал, че двете купчини ще се движат с една и съща скорост, тъй като са с еднаква височина и обем, но за негова изненада това не се е случило.

“Имаше ясни причини да се подозира, че те ще се движат със същата скорост, но всъщност се оказа, че се движат с различни темпове”, каза Бацик.

“Те се отдалечат една от друга, сякаш не се харесват”, добави той.

Дюните продължавали да се отдалечават една от друга, докато в крайна сметка не достигнали противоположните краища на кръглия резервоар.

Пясъчните дюни са склонни да се образуват в огромни дюневи полета или коридори, така че разбирането как те взаимодействат помежду си ще помогне на учените да разберат дългосрочната еволюция на ландшафтите, твърди Бацик.

Той също така сподели, че това явление е било наблюдавано посредством сателитни снимки на пустини, но досега причината за взаимното отблъскване на дюните не била ясна.

Учените открили, че когато потокът от вода ударил първата дюна, тя създала турбулентни вълни, които са подобни на тези, образуващи се от лодкарите.

Тази турбуленция от своя страна побутвала втората дюна надолу по течението.

„Първата дюна всъщност генерира вълни, които ускоряват другата, за да ѝ даде допълнителна скорост“, заяви Натали Ринд, която е ръководила проучванията.

Размерът на вълните варирал в зависимост от размера на дюната и в момента учените наблюдават как две дюни с различна големина ще си взаимодействат.

Целият експеримент отнема около час в лабораторията и Ринд твърди, че това позволява на нейния екип да прави наблюдения, които биха отнели десетилетия в естествени условия.

„Разкрихме някои впечатляващи взаимодействия при дюните, които досега не бяха известни. Понякога е малко странно да се мисли, че тези неодушевени обекти, които не са хора, си предават информация и комуникират, но аз намирам това за изключително интересно”, каза тя.

Източник: CNN