Справихме се с пандемията. България е една от държавите с най-малко смъртни случаи и с едни от най-ниските проценти заразени. Разбира се, за близките на починалите тези статистики нямат значение, но статистиките пишат историята. А от тази история България излиза с най-ниската заболеваемост в Европейския съюз.

Защо? Заради ракията? Заради църквата? Заради Щаба?

Правителството, разбира се, се похвали, че мерките, които е взело са ни спасили. Премиерът ни поздрави, че сме имали рядък шанс, че именно той ни управлява в такъв момент и поиска да му благодарим. Както се похвали със заслугите си да няма бежанци на територията ни. Въпросът е, че бежанците не искат да влизат в България, точно както не искат да идват китайски и много други туристи. Изобщо човекопотока на чужденци през страната ни е минимален. Просто не искат да идват. Не ги кефи. Страх ги е, мизерно им е, не ги привличаме, имаме лош имидж. Вероятно това е една от основните причини за толкова слабото разнасяне на вируса. Точно както това е и причината за липсата на бежанци. Страх ги е, мизерно им е и не ги привличаме. Въпреки, че бягат от война. С две думи най-големият ни бич – мизерията и лошия имидж се оказаха нашият най-голям плюс в борбата срещу вируса.

Не, че не си мием ръцете, напротив! Българите сме много добри в дезинфекцията. Освен вътрешно дезинфекциране с ракия, ние можем и да си мием ръцете отлично. Мием си ръцете със съседите, с шефовете. Мили сме си ръцете с гърци, с турци и сърби. Непрекъснато си мием ръцете със Съветския съюз, с Европейския съюз. Българският сапун е толкова добър в традициите си, че вероятно още Пилат Понтийски си е мил ръцете с него. Много обичаме да си измиваме ръцете и с Алеко Костантиновия Бай Ганьо и крилатата му фраза “и едните, и другите са маскари”. Реплика, която ни освобождава от всякаква отговорност, защото явно от нас нищо не зависи. А после си мием ръцете с управляващите и с тези които са ги избрали вместо нас, защото ние “няма да им стъпим да им гласуваме”, ще крием данъци защото “не съм гласувал за тия, че да им пълня гушите“ и няма да дупчим билетче, щото “всички така правят”. А когато стане крайно наложително нещо да се промени, да се действа, да се говори на висок глас, да запретнем ръкави и да се изцапаме, ние ще отидем да си измием ръцете. Не се притеснявайте, ръцете на повечето от вас са идеално чисти. Просто никога не са били цапани. И май това е по-страшната пандемия. Пандемията на чистите ръце. Защото както знаем, че “преклонена главица – сабя не сече“, така вече се научихме и че чисти ръце “опраскване” не ги хваща.

Мийте си ръцете, приятели, просто не се страхувайте, от време на време да си ги изцапате!