Журналистката Тоборе Овори е носителката на тазгодишната награда за свободно слово, връчвана от ДВ – Freedom of Speech Award. Тя получава отличието за нейните заслуги за свободата на пресата в Нигерия и разкритията ѝ за международна група за търговия с хора. По този повод Тоборе Овори даде ексклузивно интервю за Дойче веле.

Правителството на Нигерия забрани Туитър на територията на страната. Какво мислите за това?

Тоборе Овори: Мисля, че тази забрана не е много умна мярка. Правителството хаби енергия за грешни неща, защото в момента страната има съвсем други проблеми: край магистралите изчезват пътуващи хора; отвличат деца, за да искат от родителите им откупи; имаме криза с етноса фулани и т.н. Преживяваме хаос след хаос. Ако енергията, която се влага в забраната на Туитър, бъде насочена например към намаляването на несигурността в страната, или пък към снабдяването на населението с електричество, тогава правителството би могло да постигне наистина нещо. Забраната на Туитър за мен е глупава постъпка.

Сутеньори подмамват млади жени да участват във филми и ги превръщат в проститутки

Мнозина се опасяват, че тази забрана ще се отрази лошо на работата на журналистите. И най-вече на тези, които се занимават с разследвания като Вас. Какъв ще бъде ефектът?

Тоборе Овори: Не само журналистите ще го усетят. Зная от млади хора, които дълго време не са успели да си намерят работа, че са се захванала с електронна търговия – предлагат стоки в Туитър, които доставят на адрес. Те ще пострадат сега от забраната и ще останат без доходи. Не знам какво ще се случи с тях. Аз като журналистка използвам Туитър, за да установя кои теми в момента са актуални, а също и да правя някои допитвания. И след забраната се чувствам като крадла, която се промъква в собствената си къща. Принудена съм да използвам VPN-услуги (бел.ред. инструмент, който защитава поверителността на данните ви онлайн), но нямам доверие на някои VPN-сайтове.

Вие разкрихте международна мрежа за търговия с хора и за тази цел се престорихте на проститутка. Как Ви се отрази това разследване?

Тоборе Овори: Особено към края на разследването нещата загрубяха. Трябваше да се събличам, и като казвам събличам, имам предвид чисто гола и без никакво бельо. Чувствах се ужасно, изследваха ме с погледи. Когато се прибрах вкъщи, си взех душ и плаках много, опитах се да поспя. Друго просто не бях в състояние да правя през този ден. Но това съвсем не беше всичко: дадоха ми да пуша някакви субстанции, а аз имах астма. Получих астматичен пристъп и се озовях в болница, където ми подаваха кислород. Молех се просто да оцелея.

А какъв беше мотивът Ви да се заемете с подобно разследване?

Тоборе Овори: Накара ме това, че загубих много близък човек – тя стана жертва на търговията с хора. Не получих възможност да разговарям с нея преди да почине. Това ме изпълни с тих гняв. Ако се абстрахираме от това, че бях лично засегната, аз съм човек, който не приема “не” за отговор. В момента, в който си казвам “Ще го направя”, вече съм  решена да не спирам, докато не стигна до някакъв логичен край. Просто не приемам “не” за отговор.

Как успявате в една страна като Нигерия да съчетавате работата си на разследваща журналистка с личната си сигурност?

Тоборе Овори: Преди всичко искам да подчертая, че е трудно да си жена в Нигерия. А да правиш разследваща журналистика е още по-трудна работа. Двете неща заедно – жена и разследваща журналистика е много, много труд. Още преди да се заема с разследването под прикритие бях научила как да се пазя, но от тогава съм още по-предпазлива. Спомням си когато преди време търсех жилище и попаднах на една добра оферта, но трябваше да откажа жилището, защото то имаше само една единствена входна врата. Просто не мога да живея на място, колкото и хубаво да е жилището, ако то няма допълнителен изход. На практика аз водя живот, в който постоянно бягам от нещо или някого.

А имате ли куража още веднъж да разследвате някоя тема под прикритие – както тогава?

Тоборе Овори: Нека кажа така: въпреки всичко, което преживях през 2013 година – посегателствата, дългосрочните последици, факта, че все още имам нужда от терапия – ако имах възможност отново да разкажа тази история и да разследвам под прикритие търговия с хора, пак бих го направила. Със сигурноост бих проявила малко повече предпазливост след опита, който вече имам. Но нека ви разкрия и това: вече имам предвид нещо конкретно.

Източник: Дойче веле