Адвокатските хонорари без минимален размер. Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ четене промените в Закона за адвокатурата. С тях се премахват задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения. Отпада и забраната за адвокатите да рекламират дейността си, но се запазват някои ограничения, пише Дневник.

Поправките в закона за адвокатурата бяха приети след дълго обсъждане на второ четене заедно с представители на Министерството на правосъдието, с представители на Висшия адвокатски съвет, юристи и неправителствени организации и голяма част от промените се налагат, за да бъде адаптирано българското законодателство към европейското.

Двата законопроекта (на ГЕРБ и на Министерския съвет) бяха внесени почти по едно и също време. През януари Съдът на Европейския съюз в Люксембург определи като ограничение на конкуренцията минималните размери на адвокатските хонорари, която съществува в момента. По повод забраната на адвокати да се рекламират и да използват посредник Европейската комисия приема, че това ограничава конкуренцията и вече е започнала наказателна процедура срещу България.

На първо четене промените бяха приети с пълно мнозинство. На второ бяха предложени и някои редакции, които обаче не са финални, тъй като предстои второ четене в пленарна зала.

Без минимален размер за адвокатските хонорари

Адвокатските хонорари вече няма да имат минимален размер, гласуваха депутатите на второ четене в комисията. По време на заседанието беше даден пример с дело, в което адвокат условно трябва да получи 100 лв. минимален хонорар, а да не е свършил толкова работа.

С новите текстове отпада досегашното условие, че адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от предвидения минимум в наредба на Висшия адвокатски съвет и той ще трябва да отговаря на действително свършената от него работа и да бъде справедлив.

Министърът на правосъдието се задължава да издаде наредба, в която по предложение на Висшия адвокатски съвет да определи критерии за определяне на адвокатското възнаграждение в случаите, когато то не е уговорено по силата на договор между адвоката и клиента му. Критериите ще се прилагат, когато адвокатът е определен от съответния адвокатски съвет или от съда.

За определяне на размера на възнагражденията на защитниците ще се съобразява фактическата и правна сложност на делото. Също засегнатият интерес и условията, при които е възложена и предоставена правната помощ. Ще се съобразяват още с времето за извършването на адвокатската услуга и спешността ѝ. Също квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Ще бъде изготвена наредба, която ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Адвокатите вече имат право на реклама

Адвокатите вече ще имат право да рекламират своята дейност, но за това са предвидени ограничения. Те няма да могат да се сравняват с колегите си и да се рекламират като по-добри от тях. Рекламите им не трябва да бъдат подвеждащи. Не могат да разкриват данни за предишни или настоящи клиенти. Или дела с рекламна цел, освен ако нямат изрично разрешение от тях за това. Трябва да съобразяват да не накърняват правата и интересите на клиентите си. При рекламирането не трябва да предизвикват неоправдани очаквания.

Забранено е адвокатът да “адресира рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица и близки на лица, които са пострадали, жертви или по друг начин са поставени в уязвимо положение, непосредствено след настъпване на конкретното обстоятелство, довело до това състояние, когато засегнатите лица нямат ясно съзнание и пълна свобода при избора на адвокат”.

По-рано днес в позиция от Съюза на съдиите в България посочиха, че не е проведен задълбочен дебат. Предлаганите решения, макар и в правилната посока, са отчасти прибързани. Могат да доведат до увреждане на интересите на редица адвокати. Най-вече тези, поемащи дела като особени представители, тъй като изплащането на хонорарите им може да се забави неоправдано.

Адвокатските хонорари без минимален размер