АЕЖ настоява прокуратурата незабавно да прекрати опитите да дискредитира журналисти само защото не харесва техните публикации, както и да преустанови практиката да разкрива журналистически източници. Това става ясно от позиция на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Поводът е информация на държавното обвинение, която включва съдържание на чатовете между журналиста Димитър Стоянов от сайта BIRD и негов източник, задържан под стража като обвиняем за държане на наркотични вещества.

Организацията  посочва, че следи с притеснение разгръщащата се пълномащабна атака срещу сайта BIRD и пишещите там журналисти.

Срещу тях са заведени серия дела от свързания с бившата групировка ВИС Размиг Чакърян (Ами). Отбелязва се, че вече трета седмица държавното обвинение развива очерняща кампания срещу журналиста. Действията достигат до безпрецедентно публикуване на служебната му комуникация с източник.

Гешев отново се оплете в лъжи по случая “Nexo”

Контекстът е познат − конфликт между криминални авторитети, разтрогнали дългогодишно партньорство, в който се създава впечатление, че прокуратурата взема страна.

„Всеки, който не подкрепя страната, прегърната от държавното обвинение, става враг на главния прокурор. Видяхме го с КТБ, Васил Божков и братя Найденови. Виждаме го с Къро и Таки“, допълват от АЕЖ.

Проверка на организацията е показала, че в Софийски районен съд са заведени общо шест дела срещу журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и колегата им от „Биволъ” Николай Марченко. Ищецът е един и същ − Размиг Чакърян (Ами).

Всеки един от исковете е за 10 хил. лева. АЕЖ се е запознала с две от исковите молби, които вече са стигнали до ответниците. Те визират публикации, свързани с инфраструктурата около „Капитан Андреево”, широко разпространените съмнения в общественото пространство за тежки корупционни практики, както и свързани със съмненията за убийството на крипто кралицата Ружа Игнатова.

„Почти едновременното завеждане на серия от дела с идентични страни, за публикации от кратък период от време в едно и също издание, е сериозен индикатор за „дела шамари”.

Серията от граждански дела, заведени от Чакърян, съвпада с друга офанзива − тази на държавното обвинение. В прессъобщение на прокуратурата от 7 април 2023 г. бяха разпространени редица внушения. Също така и лична комуникация на Димитър Стоянов, журналист от сайта BIRD с негов източник на информация, който е задържан под стража като обвиняем за държане на наркотични вещества. Съобщението от петък е продължение на пресконференцията на прокуратурата от 16 март 2023 г. Тогава с прожектирането на криминално-гротескен сюжет бяха отправени сходни внушения“, се посочва в позиция на АЕЖ.

АЕЖ: ГДБОП и КЗЛД не трябва да се опитват да разкриват журналистически източници

От организацията припомнят, че за да вършат своята работа, която по дефиниция е в обществен интерес, журналистите работят и общуват с широк кръг от източници.

Възможно е тези източници да са осъждани или разследвани. Особено ако работата на журналистите е да разкриват организирана престъпност или корупция. За да спечели доверието на източниците си, журналистите сами избират как ще комуникират с тях.

Водещ в работата на журналистите трябва да бъде общественият интерес, заявяват от организацията и дават няколко примера:

Съдбата на криптокралицата Ружа Игнатова е от обществен интерес.

Дали над Игнатова е имало прокурорски или полицейски чадър е от обществен интерес.

Темата дали висши полицаи поддържат връзки с видни представители на престъпния свят е от обществен интерес.

Какво се случва на най-големия граничен пункт на Европейския съюз също е тема от обществен интерес.

От АЕЖ подчертават, че самоцелното публикуване от прокуратурата на снимки от комуникация на журналиста Димитър Стоянов е безскрупулно погазване на тайната на журналистическите източници.

„Разговорите на журналисти с източници не представляват престъпление по подразбиране. Драматургичната конструкция „организирана престъпна група за дискредитиране на главния прокурор” няма как да оправдае подобно скандално действие, което освен, че излага на опасност Стоянов, е предупреждение към всеки журналист и неговите източници“, допълват от организацията.

Припомня се, че от 2019 г. това е поне третият пример, когато прокуратурата играе тази хореография. Въпреки твърденията, че прожектираните чатове, разговори и т.н. доказват тежки престъпления, до този момент по предишни случаи няма осъдителна присъда. Няма дори и годен обвинителен акт.

„При подобни постижения държавното обвинение трудно може да убеди, че и делото, по което беше дадена публичност на комуникацията на Стоянов, въобще ще стигне до съд, т.е. целите на аудио-визуалната интерпретация са извън определения от Конституцията мандат на държавното обвинение да повдига обвинения и да предава на съд извършители на престъпления“, обясняват от АЕЖ.

АЕЖ настоява прокуратурата да прекрати опитите да дискредитира журналисти